Китай възстановява идеята от времето на Студената война да разположи в орбита ядрени оръжия, които не могат да бъдат засечени от радар

До 2035 г. Китай може да притежава до 60 системи за ядрено оръжие, тип FOBS (Fractional Orbital Bombardment System).

Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ (DIA) отправи сериозно предупреждение относно развитието на стратегическите ракетни възможности на Китай.

Агенцията изтъкна бързото разширяване на конвенционалните междуконтинентални балистични ракети (ICBM) и по-съвременните орбитални системи за доставка.

Според наскоро публикувана оценка на DIA, за която съобщава Bloomberg, в рамките на следващото десетилетие Пекин може да разположи в космоса десетки ядрени оръжия, способни да заобиколят традиционните американски системи за ранно предупреждение и противоракетна отбрана.

Китайските орбитални ядрени ракети

Централно място в доклада заема планираното разработване и разполагане на Фракционна орбитална бомбардировъчна система (FOBS – Fractional Orbital Bombardment System) – концепция от епохата на Студената война, която сега се възражда от китайските военни, съобщава Bloomberg.

FOBS оръжията работят чрез изстрелване в частична орбита около Земята, след което се деорбитират, за да ударят цели, предлагайки драстично намалено време за полет в сравнение с конвенционалните ICBM и възможност за заобикаляне на радиолокационното покритие на Северния полюс, на което разчита защитата от страна на САЩ.

За разлика от балистичните ракети, които следват предсказуема параболична траектория, FOBS могат да се приближат от непредвидени вектори, особено през Южния полюс, което прави голяма част от сегашната инфраструктура за ранно предупреждение направо ненужна.

По оценки на DIA до 2035 г. Китай може да разполага с до 60 системи за ядрено оръжие от типа FOBS, което е значителен скок в сравнение с днешната нулева база.

Въпреки че се експериментира с технологията FOBS, прогнозите са, че през същия период Русия ще разполага с по-скромен инвентар от 12 такива системи.

Графиката, публикувана заедно с анализа на ЦРУ, предназначена да подкрепи предстоящото съобщение на Белия дом относно стратегическите заплахи, отбелязва също така значително прогнозирано увеличение на арсеналите на традиционните ICBM сред равностойните противници.

Очаква се до 2035 г. Китай да увеличи броя на ядрените си ICBM от 400 на 700.

Русия може да увеличи инвентара си от 350 на 400. В същото време се очаква Иран да навлезе за първи път в арсенала на ICBM, като потенциално може да притежава до 60 системи с ядрен потенциал в същия срок.

Китайската експанзия в областта на технологията за хиперзвукови летателни апарати (HGV) е също толкова обезпокоителна за специалистите по планиране на отбраната.

HGV могат да маневрират с висока скорост по време на атмосферен полет, което усложнява прихващането.

Според прогнозите на DIA до 2035 г. Китай може да разположи до 4000 HGV, в сравнение с 600-те днес.

Някои от тези системи може вече да са с конвенционален полезен товар и да имат достатъчен обсег за нанасяне на удари по Аляска, като вероятно ще последват и ядрени варианти.

Златният купол на Тръмп

Нарастващата сложност и обем на китайските стратегически системи отново насочиха вниманието на американската институция за национална сигурност към необходимостта от нова архитектура за противоракетна отбрана.

В центъра на тези усилия е така нареченият „Златен купол“ – амбициозен, до голяма степен недефиниран космически отбранителен щит, подкрепян от президента Доналд Тръмп.

Инициативата прави исторически паралели с програмата „Звездни войни“ от времето на Рейгън, въпреки че технологичната зрялост и разходите остават належащи проблеми за решаване.

Въпреки спешността, подробностите за оперативния обхват, архитектурата и сроковете за разработване на „Златния купол“ остават оскъдни.

Представителят Кен Калвърт, председател на подкомисията за отбранителни бюджетни кредити в Камарата на представителите, изрази скептицизъм миналата седмица, заявявайки:

„Никой не е дефинирал какво представлява “Златният купол„… Какво правим и как го правим?“

Според неотдавнашен доклад на Бюджетната служба на Конгреса разработването на най-технологичния компонент – космическите прехващачи – може да струва между 161 и 542 млрд. долара през следващите две десетилетия в зависимост от броя на орбиталните платформи и свързаните с тях разходи за изстрелване.

Разкриването на китайския изпитателен полет на FOBS през 2021 г. беше предупредителен сигнал за американските военни лидери.

„Това е много обезпокоително“, заяви тогавашният председател на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили, наричайки го ситуация, близка до „Спутник“.

С ескалацията на геополитическото напрежение и иновациите на противниците, САЩ са изправени пред все по-голям натиск да модернизират стратегията си за противоракетна отбрана, преди следващото поколение заплахи да стане напълно оперативно.