Китай декларира, че е постигнал пробив в областта на лъчевите оръжия за водене на война в космоса

Лъчите от частици, ускорени почти до скоростта на светлината, се смятат за обещаващо, но трудно приложимо оръжие за водене на война в космоса. На теория то може да се използва за почти мигновено обезвреждане на вражеските сателити и ракети, но изисква огромна енергия и почти перфектна синхронизация на бордовите ускорители. Китайски учени заявиха, че са намерили решение на тези проблеми. Експерти от DFH Satellite, най-големият китайски производител на сателити, са разработили прототип на космическа енергийна система, която осигурява както висока мощност, така и изключително прецизен контрол.

Оръжията, използващи снопове от частици (които могат да бъдат електрони, протони, йони или неутрални атоми), изискват огромни количества енергия и изключителна прецизност при тяхното прилагане. В ускорителя на частици на борда на един сателит електромагнитните полета трябва да ускорят заредените частици. Обикновено системите, способни да генерират мегавати мощност, не разполагат с прецизния контрол, необходим за насочване на лъча от ускорени частици към целта, а свръхпрецизните системи не могат да се справят с огромните енергийни товари, необходими за такъв „изстрел“, пише SCMP.

По време на наземните тестове системата DFH Satellite постигна 2,6 MW импулсна мощност, като поддържаше точност на синхронизация в рамките на 0,63 микросекунди. За сравнение, повечето съществуващи импулсни източници на енергия генерират по-малко от 1 MW и обикновено постигат точност на синхронизация само около 1 ms.

Тестовете на прототипа показаха, че новият подход ефективно решава дългогодишните проблеми с недостига на енергия и подобрява точността на управление на мощния космически излъчвател, като открива голям потенциал за бъдещи иновации.

Технологията би могла също така да разшири възможностите на космическите радари и системите за електронна война, позволявайки им да заглушават или имитират по-ефективно сигналите в орбита. В допълнение към потенциалните военни приложения, лъчите от частици биха могли да се използват за различни граждански цели: при разработването на оптични комуникационни системи, йонни двигатели за сателитите и микровълнови сонди за наблюдение на Земята и мониторинг на времето.

С разширяването на сателитните системи Starlink и бъдещото съзвездие Starshield традиционните методи за космическа отбрана, като например ракетите-прехващачи, стават все по-малко ефективни. Енергийните оръжия могат да поразяват множество цели със скоростта на светлината, като използват само слънчева енергия при изключително ниски разходи за един изстрел.

Въпреки това, както съобщава IE, някои военни анализатори остават предпазливи, като отбелязват, че сателитите са проектирани да издържат на интензивна космическа радиация, с подсилени компоненти и защити, оставяйки открит въпроса дали импулс от насочена енергия би могъл да преодолее тези защити.