Китай пусна в експлоатация първия в света хелиоконцентратор с две кули и интелигентно огледално поле

Сривът в цените на фотоволтаичните панели до голяма степен обезцени по-сложните проекти, включително хелиоконцентраторите, които са популярни в световен мащаб през последните 40 години. Китай обаче е на друго мнение. Хелиоконцентраторите могат да произвеждат електроенергия дори през нощта, когато слънчевите панели не работят. Освен това китайците променят класическите схеми на хелиоконцентраторите, като пускат първия в света комплекс от две кули с общо огледално поле.

Неотдавна китайски източници съобщиха за пускането на първия в света хелиоконцентратор с две кули с една топлинна турбина и общо поле от огледала в пустинята Гоби в окръг Гуаджоу, провинция Гансу. Проектът е реализиран от китайската корпорация China Three Gorges Corporation, създател на известната водноелектрическа централа „Три клисури“, която според учените дори влияе на скоростта на Земята, като я забавя.

Новата централа е оборудвана с около 27 000 хелиостатни огледала, които фокусират слънчевата светлина върху върховете на двете 200-метрови кули, разположени на 1 километър една от друга.

Източната кула улавя предимно сутрешната слънчева светлина, а западната – следобедната, което осигурява оптимално използване на слънчевата енергия през целия ден. Тази структура задвижва обща турбинна система, която произвежда електроенергия, използвайки пара, произведена от нагрята от слънцето разтопена сол.

Работата на централата се основава на концентрирана слънчева енергия (CSP) – система, при която огледалата нагряват солта до 570°C, което позволява съхранение на топлина и производство на енергия дори през нощта или при облачно време. В сравнение с традиционните системи с една кула конфигурацията с две кули е с 25% по-ефективна поради частичното припокриване на огледалните полета, което намалява разходите за строителство, тъй като изработката и монтажът на огледалата са основния разход в проекта.

Уникалната централа е интегрирана в голям регионален център за чиста енергия, който съчетава слънчеви и вятърни мощности и е в състояние да захранва около 500 000 домакинства годишно. Тя не е самостоятелна централа, а част от интегрирана инфраструктура, което прави проекта по-ценен и полезен.

Например, създадените по-рано в САЩ и Европа хелиоконцентратори започнаха да губят популярност като самостоятелни проекти. Това се дължи по-специално на спада на цените на соларните панели с повече от 80% през последните години. Най-скорошният провал, който стана известен е планът за закриване на един от най-големите хелиоконцентратори в САЩ – Ivanpah Solar Power Facility, в пустинята Мохаве в Калифорния. В проекта са инвестирани над 2 млрд. долара, а сега е взето решение той да бъде затворен през следващата година.

Китай започна най-късно да създава хелиоконцентратори в страната, като първо напълни регионите със соларни централи. Поради това хелиоконцентраторите в Китай първоначално играят ролята на буферни активи за производство на енергия през нощните часове, когато слънчевата енергия не работи. Хелиоконцентраторите с две кули и планираните с три кули правят производството на електроенергия от тях по-рентабилно, но като буфер за изглаждане на скоковете в производството на зелена енергия значението им не може да се подценява.