Китай си постави за цел да настигне и изпревари САЩ в надпреварата за AI и не жали пари за това

В Китай започна гонката за „настигане и изпреварване“ на САЩ на растящия пазар на изкуствен интелект (AI), пише Bloomberg. Към него се присъединиха милиардери предприемачи, ветерани от ИТ-индустрията, учени, програмисти и финансисти, както и много компании и фондове, готови да инвестират много в нови AI-проекти.

„Китай все още изостава с три години от САЩ, но може да не ни отнеме три години, за да ги настигнем“ — каза милиардерът Уанг Сяочуан (Wang Xiaochuan на снимката по-горе), който основа търсачката Sogou и която Tencent Holdings купи от него преди по-малко от две години за $3,5 млрд. През април той създаде свой собствен стартъп и набра $50 милиона начален капитал, а през юни компанията му пусна голям езиков модел (LLM) с отворен код, използван от изследователите в два добре известни университета в Китай.

Анализатори и бизнес лидери вярват, че пазарът на AI ще формира технологичните лидери на бъдещето, точно както появата на интернет и смартфоните допринесе за раждането на глобалните технологични гиганти.

Според непубликувани досега данни, предоставени от консултантската фирма Preqin, САЩ са доста пред Китай в инвестициите в ИИ с $26,6 милиарда годишно (към средата на юни) срещу $4 милиарда. Тази разлика обаче постепенно намалява, поне по отношение на броя на транзакциите, свързани с финансирането на ИИ. Броят на китайските рискови сделки за ИИ представлява повече от две трети от общо 447 сделки в САЩ през годината до средата на юни, спрямо около 50% през предходните години.

Само за няколко месеца редица компании, от Baidu и SenseTime Group до Alibaba, пуснаха на пазара AI базирани чатботове. До 50 фирми в цялата страна работят върху големи езикови модели, според бившия президент на Baidu Джан Якин (Zhang Yaqin), който в момента е декан в Института за изследване на индустрията с изкуствен интелект към Университета Цинхуа.

Разнообразието от базирани на изкуствен интелект приложения са в процес на разработка — от чатбот, който помага на производителите да проследяват тенденциите в потреблението, до умна операционна система, която предлага помощ в борбата с депресията, и умни корпоративни инструменти за транскрибиране и анализиране на срещи.

Както отбелязва Bloomberg, амбициите на Пекин са възпрепятствани от санкциите на САЩ, националните регулаторни изисквания и цензурата, както и недоверието на Запада, което ограничава международната експанзия на китайските корпорации. Според експерти, цензурата в Китай ограничава способността на изследователите да генерират набори от данни за LLM обучение. „Режимът на цензурата в Пекин поставя китайските приложения като ChatGPT в сериозно неизгодно положение в сравнение с техните американски партньори“ — каза Сяоменг Лу (Xiaomeng Lu), директор на Eurasia Group.

Освен това санкциите на САЩ ограничиха използването от китайските компании на усъвършенствани AI ускорители от NVIDIA и AMD, които са критични за LLM обучението. В отговор, китайските компании подготвят свои собствени аналози на тези чипове, както и използват повече чипове в своите системи, за да компенсират загубата на производителност.