Клониране на домашни любимци: Новата лудост или опит за вечна любов?

Преди девет години двойка току-що отбити британски дългокосмести котенца бяха качени на частен самолет във Вирджиния и отлетяха за новия си дом в Европа. Тези котенца по нищо не се различаваха от всички останали, с изключение на това, че бяха създадени в лаборатория. Те бяха клонинги: генетично идентични с техния предшественик, който за съжаление бе починал.

Процесът отне седем месеца и струваше 50 000 долара, но тази котка беше един от първите клонирани домашни любимци в САЩ. Оттогава насам се появиха няколко хиляди клонинги на кучета, котки и коне, като всяка година списъкът на чакащите се увеличава. Естествено. Искало ли ви се е някога домашният ви любимец да живее, ако не вечно, то поне колкото вас? Сега вече можете да направите това, почти.

Изданието WIRED разговаря с ръководителя на отдела за обслужване на клиенти, който е ветеран в най-голямата търговска компания за клониране на домашни любимци. Тя напътства собствениците на домашни любимци през целия процес – от изпращането на парченце от стария домашен любимец до срещата с новия.

„Половината от клиентите ни идват при нас след смъртта на домашния им любимец. Те скърбят. Опитват се да намерят начин да се справят със скръбта, затова питат в Google: „Какво правите, когато домашният ви любимец умре?“. Тогава попадат на нас и често аз съм първият човек, с когото разговарят. Има много емоции. Радвам се, че мога да ви преведа през този процес, защото когато умре домашен любимец, особено ако е внезапно, много хора не мислят съвсем ясно. След смъртта нещата трябва да се извършат много бързо.

След като домашният любимец е умрял, клетките са жизнеспособни за около пет дни. Тялото трябва да се съхранява в хладилник, но не и да се замразява, защото замразяването уврежда клетките. Обикновено бихме искали парче от ухото на починалия домашен любимец. Тъканта на ухото е здрава и се обработва много добре. Хората не искат да мислят, че на домашния им любимец му липсва част от ухото, така че понякога това се оказва трудна задача.

След като пробата попадне в лабораторията, първата стъпка е да отгледаме клетки от тъканта, след което да ги замразим и съхраним. Когато всички са готови да продължат с клонирането, прехвърляме част от тези клетки в нашата лаборатория за клониране в щата Ню Йорк.

Почти всички наши служители имат клонирано животно.

Клонирането започва със създаването на ембриони от клетки. Вземаме яйцеклетка от донор, отстраняваме ядрото и поставяме една от милионите клетки, които сме отгледали. Използваме и електрически стимул, който на практика заблуждава яйцеклетката, че е оплодена, но няма сперматозоиди. Това е магията на клонирането. Необходими са много умения и добра координация между ръцете и очите.

В лабораторията се създават няколко ембриона, които след това се прехвърлят в някое от нашите сурогатни кучета или котки, които са специално отгледани, за да бъдат чудесни майки. След няколко опита вече си имаме кученце или котенце. Понякога повече от едно кученце или котенце, защото когато прехвърляме ембрионите в сурогатната майка, това е нещо като ин витро: може да се наложи да се използват повече от един. Ако се родят две или три кученца, клиентът обикновено си ги взема всичките. В редки случаи имаме клиент, който иска само едно, така че помагаме за настаняването на допълнителните. Много пъти се оказва, че то е взето от наш служител. Почти всички наши служители имат клонирано животно“.

Материалът на WIRED изглежда доста добре от търговска гледна точка – като бизнес. Не се засягат теми като етика. Кога ли със същата технология ще започнат да клонират хора? А може би вече го правят?