Когато залогът е животът: може ли изкуственият интелект да реши на кого да бъдат дарени органите?

Проучване на водещи университети разкрива границите на способността на изкуствения интелект да се справя със сложните етични въпроси.

Проучване на университетите Дюк, Карнеги Мелън, Оксфордския университет и Йейлския университет поставя под въпрос дали изкуственият интелект може да се използва за морален избор при разпределянето на донорски бъбреци. В статията „Can AI Model the Complexities of Human Moral Decision-Making? A Qualitative Study of Kidney Allocation Decisions“ авторите Виджай Кесвани, Винсент Коницър, Уолтър Синот-Армстронг, Бриана К. Нгуен, Хода Хайдари и Яна Шайх Борг проучват дали изкуственият интелект може да възпроизведе всички нюанси на човешките морални решения в подробен анализ на повече от 18 000 думи.

Данните на Националния институт по здравеопазване показват, че повече от 800 000 пациенти в САЩ зависят от редовната диализа или трансплантация, а Националната бъбречна фондация съобщава за 12 смъртни случая дневно поради липсата на подходящ орган. В същото време до 20% от донорските бъбреци остават неизползвани, което поражда необходимостта от оптимизиране на разпределението на ресурсите.

Проучването включва полуструктурирани интервюта с 20 участници, които не са медици. Участниците са помолени да определят на кои пациенти да се даде възможност за трансплантация предвид предполагаемото увеличаване на продължителността на живота. Резултатите показаха, че някои участници предпочитат по-младите хора, а други се опасяват от дискриминация на възрастните хора, като някои смятат, че начинът на живот на пациента трябва да играе решаваща роля.

Анализът потвърждава, че процесът на морален избор е динамичен и променлив, което го прави труден за възпроизвеждане в алгоритми. Въпреки потенциала на изкуствения интелект да елиминира когнитивните грешки и да намали влиянието на човешката пристрастност, експертите подчертават, че настоящата технология не може да симулира напълно идеалния процес на вземане на етични решения и трябва да служи само като спомагателен инструмент, оставяйки последната дума на експертите.