Когато интернет достига до вас на колело

Как ви се струва идеята интернет доставчика ви да ви свързва с глобалната мрежа и вашите близки, като ви доставя лично интернет с…колело? Най-малкото странно, нали? Е, има и такива места по Земята.

Phys.org ни разказва увлекателната история за „татакаляни“-те, както биват наричани в Бангладеш, или в свободен превод „инфодамите“. Двадесетина жени обикалят всеки ден с колелата си отдалечените от столицата Дака бангладешки села, въоръжени с лаптопи и интернет връзка, като помагат на стотици хора, предимно жени, да получат достъп до всевъзможни услуги – от връзка с държавната администрация и правителствени агенции до възможността да поприказват със своите близки, които са далеч от тях. Това е жизненонеобходима помощ в страна, в която едва 5 млн. от всичките 152 млн. жители на страната имат достъп до интернет.

Проектът „Инфо дами“ е иницииран от местната неправителствена организация D.Net и други групи, и води началото си от 2008 г., следвайки примера на подобен проект имащ за цел разпространението на клетъчните комуникации сред бангладешците. Хората стоящи зад проекта „Инфодами“ планира да наеме през следващите години още хиляди хора да вършат услугите, които биват осигурявани по програмата. „Инфодами“ е финансиран от централната банка на страната и емигранти, които са напуснали Бангладеш в търсене на работа извън границите на родината.

D.Net наема жените и ги обучава да работят с компютър, принтер и камера в продължение на три месеца, след което им помага да вземат кредит за покупка на колело и оборудване.
„По този начин ние осигуряваме работа на безработни жени, като в същото време доставяме до селяните важна информация“, обяснява Анания Райхан, изпълнителен директор на D.Net.

„Инфодамите“ не доставят услугите си безплатно. Някои от жените, които ползват услугите им плащат по 200 таки, или около 3 лв. на час за разговор по Скайп. Една от тези жени – 45-годишната Амина Бегум от Гайбанда (село на 130 км. от столицата), например, се усмихва срамежливо пред камерата, когато на екрана на лаптопа се появява лицето на съпруга й, който е далеч от Бангладеш. Той работи в Саудитска Арабия. Вълнението й от появата на лицето му на малкия дисплей е очевидно, разказвайки му за ежедневието си. Бегум споделя, че предпочита да говори с мъжа си по скайп, тъй като благодарение на камерата на лаптопа и Skype, тя може да види съпруга си.

В съседното село Сагата „инфодамата“ е връзката на 16-годишната Тамана Ислам Дипа със социалните мрежи. „Аз нямам компютър, но когато идва „инфодамата“, ползвам компютъра й, за да чатя с моите приятели във Фейсбук“, разказва тя. „Говорим си за училище или понякога обсъждаме социални въпроси, като негативния ефект от женитбата на малолетни момичета, важността на зестрата и сексуалните посегателства над млади момичета в страната“.

Но „инфодамите“ имат и други отговорности, като предоставянето на социални услуги. Дейност, която понякога извършват срещу скромно заплащане, а понякога – безплатно.

Те сядат и обсъждат с момичетата от селската общност въпроси, като поддържането на хигиена и общи здравни въпроси, а също така и теми табу за малките общности като въпроси за менструацията, използването на контрацептиви и опасността от заразяване със СПИН. Те помагат също така на хора, които търсят помощта на правителство и пишат оплаквания и предложения до институциите, благодарение на новоприетия в страната закон за свободен достъп до информация.

Те помагат на фермерите със съвети за използването на най-подходящите торове и препарати за защита срещу вредители. За сумата от 10 таки (около 30 стотинки), инфо дамите помагат на ученици да попълнят онлайн молби за кандидатстване в училища. Те дори са обучени да измерват кръвното налягане и нивото на захар в кръвта.

Анания Райхан е взел идеята от нобеловия лауреат Мохамед Юнус, който през 2004 г. запознава жените в селските райони на Бангладеш с мобилните телефони. До този момент, почти никоя от тях не притежава телефонна връзка (не само мобилна) с останалия свят. Юнус помага за разпращането на множество „мобилни дами“ в провинцията. Този изключително успешен експеримент привлича мобилните оператори към тези бедни райони, за да може днес 92 млн. души от населението да имат достъп до клетъчни телефони.

Близо 60 са инфодамите. Те работят в 19 от 64-те области на Бангладеш. Райхан се надява, че до 2016 г., по проекта ще бъдат обучени 15 000 жени. Освен отпуснатите безлихвени заеми на жените от страна на бангладешката централна банка, пари за финансовото подпомагане на инфодамите пристигат и от чужбина, където работят много бангладешци, избягали от трудния живот в страната.

Инфодамата Сатхи Актар, която отговаря за селата на Бегум и Дипа, споделя, че тя изкарва повече пари, отколкото, ако работи по професията си, която е учител. Актар споделя, че след като внесе месечната вноска по заема си и плати някои други допълнителни служебни разходи, на нея й остават по около 10 000 така (123 долара) всеки месец. Тя споделя, че тя не просто изкарва пари, а и помага на бангладешките жени с полезна информация, нещо, която я кара да се чувства щастлива от това, че е „инфодама“.

Снимков материал: The Associated Press.