Когато опитът работи срещу стереотипите. Ветераните в сферата на програмирането се оказаха големи почитатели на изкуствения интелект

Ново проучване показва, че за ветераните AI е партньор, а за новаците – истинско главоболие.

Публикуваното наскоро изследване показва неочаквана тенденция: опитните разработчици с над десетгодишен опит масово използват инструментите за генериране на код, базирани на AI, при това много по-активно от начинаещите. Според проучването на Fastly една трета от тези специалисти създават повече от половината от готовия софтуер, използвайки решения като GitHub Copilot, Claude или Gemini. Сред програмистите с опит до две години това правят едва 13%.Експертите обясняват, че това не е „мързел“ на по-възрастните колеги, а особеностите на тяхната работа. Старшите инженери рядко пишат код по цял ден, те трябва да се занимават с организационни и архитектурни задачи. Затова използването на AI помага за по-бързото генериране на прототипи и тестване на хипотези.

Според Остин Спиърс, ръководител на отдела за ангажиране на разработчици във Fastly, това връща усещането за „драйв“ от програмирането, което мнозина са изпитали в началото на кариерата си. Той отбеляза, че сдържаността на младите професионалисти към AI асистентите също е ценна: те искат да овладеят „практическите“ умения за програмиране и виждат в AI по-скоро помощник, отколкото заместител.

Повечето опитни разработчици признават, че тези инструменти ускоряват пускането на софтуера, въпреки че изискват повече време за проверка и отстраняване на грешките, генерирани от невронната мрежа. Младите специалисти, напротив, са по-склонни да обръщат внимание на трудностите при финализирането на кода с помощта на изкуствен интелект.

Интересно е, че само 1,8% от анкетираните признават, че изобщо не използват автоматично генериране. Повече от 70% от всички участници в проучването твърдят, че AI прави работата им по-приятна, като почти една трета казват, че тя ги прави „значително по-приятна“. По-малко от 20% твърдят, че ефектът е обратен.

Отделен елемент в проучването е бил свързан с екологичната осведоменост. Ако сред начинаещите програмисти само половината от тях се замислят за консумацията на енергия от техните приложения, то сред опитните програмисти – процентът възлиза на около 80%.

Почти 10% от анкетираните признават, че не знаят колко енергия консумира техният код. Идеята е, че повечето неоптимизирани цикли, неоптимална работа с паметта и други подобни водят до по-голяма консумация на електрическа енергия от страна на готовите приложения. Спиърс подчертава, че днес разработчиците нямат стимул да оценяват въглеродния отпечатък на AI услугите: инструментите за генериране на код не оповестяват въздействието им върху околната среда.

Въпреки това, казва той, старшите инженери по-добре разбират „вторичните“ последици от кода, който пишат – както за потребителите, така и за общностите – и постепенно тази отговорност ще се разпростре и върху новопостъпилите.