Кога престанахме да бъдем маймуни и се превърнахме в истински хора

Когато става дума за древни хора, много от нас си представят неандерталците. Представяме си ги как ловуват мамути, готвят на огън и се крият от хищниците в пещери. Всъщност животът на неандерталците е бил различен, което вече многократно са доказвали новите резултати от научните трудове. Освен това те не са наши преки предци, макар че са роднини и са успели да оставят части от своята ДНК в нас. Но ако не неандерталците, кой от древните хора е най-първият представител на човечеството? Кога маймуните са еволюирали в хора и какво изобщо прави хората човеци?

Как е еволюирал човекът

Още от училище знаем, че хората са произлезли от маймуните. Съществуват много различни видове примати, които са еволюирали по различни начини.

Според научното издание IFL Science линията на съвременните хора се е разделила от тази на шимпанзетата преди около 7 милиона години. Човек би си помислил, че съвременните хора ще са се появили след това, но не. В продължение на няколко милиона години нашата линия е била продължена от австралопитеците. Най-известният австралопитек е Люси, член на вида Australopithecus afarensis, съществувал преди около 3,2 милиона години.

В хода на еволюцията човекоподобните примитивни същества започват да развиват главен мозък, което ги прави все по-подобни на съвременните хора. Те са започнали да изработват инструменти, да създават произведения на изкуството и т.н. Като цяло древните примати постепенно са правили всичко, което е присъщо на съвременните хора.

Какво прави човека човек

За да разберем кои от древните примати са първите хора, трябва да вникнем в същността на това какво е всъщност е човекът. Възможно ли е човекът да е човек, който умее да носи дрехи? Или пък към съвременния човек могат да бъдат причислени древните хора, които са се научили да изработват инструменти?

Смята се, че хората се отличават от другите живи същества по редица фактори. На първо място, това е способността за абстрактно мислене, която помага за решаването на сложни проблеми и за създаването и предаването на знания. На второ място, човекът има социални връзки и води социален живот. Трето, човекът може да съпреживява с други същества, носи отговорност за действията си, а също така има склонност към творчество.

Най-древният човек в света

През 2013 г. в Етиопия учени откриха останки от древен човешки вид, живял преди 2,8 милиона години. Той няма име, но изследователите обявиха, че това е най-ранният вид на човешката раса. Не всички обаче са съгласни с това, защото антрополозите са изследвали само половината от челюстната кост, по която не може да се каже много за начина на живот на този древен човек.

Много по-правдоподобно е първият представител на човешкия вид да е бил Homo habilis. Вкаменените останки на този примат са открити през 1960 г. в Танзания. Съдейки по находките, представителите на този вид хора са имали уголемена мозъчна обвивка и са умеели да изработват инструменти. Но тази версия има и противници, защото има доказателства, че Човекът-умел не е можел да преодолява големи разстояния. Поради това този вид се смята за по-близък до австралопитека, отколкото до съвременните хора.

Има въпроси относно гореспоменатите видове. Към днешна дата за най-ранен човек се смята Homo erectus. Според изчисленията на учените този вид се е появил в Африка преди около 2 милиона години. Те могат да бъдат отделени от маймуните и смятани за хора, защото успяват да напуснат Африка и да се разпространят в по-голямата част от Азия, Китай и Индонезия.

Съществуват и доказателства, че именно Homo erectus е изобретил огъня, научил се е да приготвя храна на огън и е създал по-сложни инструменти от своите предшественици. Комбинацията от всички тези особености не оставя у учените никакво съмнение, че Homo erectus е бил човешки вид.

В крайна сметка се оказва, че първите примати, които са се превърнали в хора в съвременния смисъл на думата, са били представители на рода Homo erectus.

Homo erectus

В наши дни учените се питат защо точно Homo erectus е първият човешки вид. Човешкият живот е миг в сравнение със стандартите на Вселената. И ако вземем предвид, че всички еволюционни процеси на нашата планета са продължили милиони години, защо само преди 300 000 години на Земята са живели поне девет вида хора? Къде са отишли всички те? Този въпрос е един от най-важните в историята на човешката еволюция – някои видове например са изчезнали, когато Homo sapiens е започнал активно да се придвижва от Африка към останалата част на света, но дали има пряка връзка между миграцията на нашите предци и изчезването на други видове хоминини, не е известно.

Съществуват много теории около изчезването на нашите „братовчеди“ и ограничени доказателства, за да се разбере какво точно се е случило. За щастие редица скорошни изследвания ни дават изкусителни улики, като например фактът, че преди около 40 000 години интелигентният човек е бил последният вид, който се е разграничил от голямата и разнообразна група двукраки хоминини.

Смята се, че първите популации на Homo sapiens са се появили в Африка преди около 300 000 години и не са приличали на съвременните хора (но са приличали повече на нас, отколкото на другите видове Homo). Те са имали високи, закръглени черепи с почти вертикални чела и без намръщени вежди или изпъкнала челюст, казват експертите.

Само че резултатите от проучване, публикувано наскоро в списание Nature, опровергават идеята, че Хомо сапиенс е произлязъл от едно-единствено място в Африка в резултат на голям еволюционен скок. Анализирайки геномите на 290 индивида, изследователите доказаха, че Homo sapiens произхожда от поне две популации, които са живели в Африка в продължение на 1 милион години, преди да се обединят чрез няколко взаимодействия.

В палеонтологичните среди все още не е стихнал шумният дебат за това кой е бил най-преследният предшественик на Homo sapiens (защото все още няма убедителни доказателства). Нещо повече, не съществува един-единствен произход на Homo sapiens – древни останки от ранни представители на нашия вид са открити в Джебел Ирхуд в Мароко, Омо Кибиш в Етиопия и Флорисбад в Южна Африка, което предполага, че Homo sapiens всъщност е възникнал в няколко региона.

Кога Хомо сапиенс е напуснал Африка?

Друга тема на дебат е кога разумният човек е напуснал Африка – генетичните данни сочат, че преди 80 000-60 000 години нашите предци са напуснали континента. Само че това не е била първата им експедиция – в Гърция е открит загадъчен череп на Хомо сапиенс на възраст поне 210 000 години.

Масло в огъня наливат и доказателствата за съществуването на няколко други групи Homo, които са съществували по едно и също време с Homo sapiens (преди 300 000 до 100 000 години). Някои от тях са били много сходни с Homo sapiens: набитите неандерталци са понасяли добре студеното време в Европа, докато загадъчните денисовци са живели в разредения въздух на територията на днешен Сибир и Тибет, а може би и още по-далеч.

И така, преди около 40 000 години Хомо сапиенс се оказва съвсем сам, превръщайки се в единствения представител на някогашното разнообразно семейство двукраки примати. И докато преди няколко години изследователите приписваха това невероятно събитие на появата на Homo sapiens единствено в Африка (откъдето се разпространил из целия континент и изместил други видове), днес нещата не изглеждат толкова категорични (както беше споменато по-горе).

Изглежда, че интелигентният човек не само се е появил много по-рано в няколко региона едновременно, но и отличителните му черти, включително развитието на мозъка, са се развили постепенно. Освен това стана съвсем ясно, че Homo sapiens се е смесвал с други човешки видове – и именно този фактор вероятно е бил решаващ за неговото господство.

В известен смисъл фактът, че Homo sapiens се е смесил с другите човешки линии, не би трябвало да е изненадващ, тъй като кръстосването между видовете винаги играе важна роля в еволюционните процеси, което понякога може да доведе до създаването на популации и дори на нови видове, които са по-добре адаптирани към новата или променящата се среда, отколкото техните родители.