Кой иска да стане трилионер? Не, това не е нова телевизионна игра

Постигането на нетно богатство от 1 трилион долара е цел с твърде малка очевидна лична полза и с някои политически и репутационни недостатъци.

Кога светът ще получи своя първи трилионер? Неотдавнашен доклад на Oxfam International прогнозира появата на такъв в рамките на едно десетилетие. Същевременно отбеляза, че петимата най-богати хора в света днес са станали със 114% по-богати, отколкото през 2020 г.

Подобен времеви диапазон ми се струва нереалистичен. Пътят към това да станеш трилионер е много труден – както по индивидуални, така и по макроикономически причини. Освен ако не настъпи голяма вълна от хиперинфлация, на пътя на всеки, който се опитва да достигне трилион долара нетно богатство, стоят значителни пречки.

Някои от тях са свързани с човешката природа. Както се пита в едно популярно навремето предаване: „Кой иска да стане милионер?“ Добавете още шест нули и въпросът вече не е риторичен. Много от милиардерите изглежда не се интересуват толкова от това да печелят повече и повече пари, колкото от това да се забавляват.

Така например Джеф Безос, който по време на писането на този текст е вторият най-богат човек в света със 177 милиарда долара, вече не управлява Amazon. Той просто започна да прекарва много време във фитнеса. Не искам да отнемам нищо от таланта му, но за него няма очевиден път към трилион долара. Дори и неговата ракетна компания Blue Origin да постигне огромен успех.

Семейният живот също може да повлияе на натрупването на богатство. Безос, Бил Гейтс и Илън Мъск, както и много други, са разведени, което е намалило богатството им. Състоянието на Walmart сега е разпределено между многото наследници на основателя Сам Уолтън.

Благотворителните дарения и проекти са поредната причина, поради която богатството да не се натрупва безкрайно. Гейтс по много възхитителен начин е раздал голяма част от богатството си на фондация „Гейтс“, като вероятно ще направи още дарения. Това ограничава възможността му да достигне статут на трилионер. И той няма да бъде първият трилионер.

Струва си да се отбележи, че милиардерите не раздават пари просто защото са алтруисти. Ако разполагате с десетки милиарди долари, социалният капитал, който получавате от раздаването им, често струва повече от личното потребление, от което се отказвате. Всъщност е много трудно да похарчите толкова много пари. Още по-малко да ги харчите добре през целия си живот. Така че за свръхбогатите хора раздаването на част от парите им максимизира благосъстоянието, дори ако намалява финансовото им богатство.

Понякога проектите не са благотворителни сами по себе си – но не са и чисто финансови. Мъск, чиито 222 млрд. долара го правят най-богатия човек в света, похарчи 44 млрд. долара, за да си купи Twitter, сега X. Изглежда, че той иска да притежава Twitter, за да влияе на политическия и културния дискурс. Сега Twitter струва много по-малко от това, което Мъск плати за него. А това значително затруднява превръщането му в трилионер. Но той се забавлява.

Така че май няма някаква очевидна лична полза от това да станеш трилионер. Нещо повече, това може да превърне даден човек в политическа мишена.

Желанието за диверсификация е друга ограничаваща сила. След като разполагате със значителна сума пари, има смисъл да разпределите активите си в широки граници. Гейтс, например, продаде голяма част от акциите си в Microsoft още в началото, вероятно с идеята за диверсификация. По онова време това изглеждаше като очевидно добра идея. Но днес Гейтс щеше да е много по-богат, ако беше задържал акциите си в Microsoft. Според една от оценките той всъщност щеше да бъде трилионер, но дори и тази хипотеза изисква много драматично скорошно покачване акциите на Microsoft.

Така или иначе никой не става милиардер чрез пълна диверсификация. По-скоро милиардерите влагат душата си в малък брой конкретни предприятия, които след това (може би) започват да реализират много висока възвръщаемост. Но какъв е смисълът през целия си живот да се поема толкова голям риск? По-добре е да се освободите от него и да се радвате на известна сигурност, като на свой ред ограничите шанса си да станете трилионер. Просто да се радвате на живота.

И накрая, има и макроикономически фактори. Фискалната позиция на много правителства по света предполага допълнителни пречки. В повечето по-богати държави и дългът, и дефицитът са много високи, а населението като цяло застарява. Този фискален натиск може да доведе до повишаване на данъците и едва ли ще е изненада, ако голяма част от тях се стоварят върху най-богатите.

Във всеки случай няма нито едно лице, което да е на път да стане трилионер през следващото десетилетие. Разбира се в крайна сметка това ще се случи. И голяма част от заслугата за това би следвало да се отдаде на Федералния резерв, а не непременно на човека, който е спечелил парите.

Можем да обобщим, че в случая мнението на Тайлър Кауън от Блумбърг е, че трилионер няма да се появи нито след пет, нито след десет години. Според него изключително богатите хора отделят време да се забавляват и да се радват на живота, а сумата, която притежават за тях няма чак токова голямо значение.