Колко процента от мозъка си използва човек – научно обяснение и развенчаване на един популярен мит

Вероятно сте чували мита, че хората използват само 10% от мозъка си. Съществува убеждението, че ако успеем да „отключим“ останалата част, бихме могли да станем гении или дори да придобием свръхспособности. Този мит е вдъхновил десетки филми като „Мъртвата зона“ и „Люси“, но научните изследвания отдавна са го опровергали. Въпреки това повечето хора все още вярват в тази красива, но погрешна теория.

Мозъкът ни е нужен не само за решаване на проблеми. Той контролира цялото тяло и работи 24 часа в денонощието до края на живота ни. Никога ли не почива? Почти никога. Но това е нещо добро за нас!

И така, колко все пак процента от мозъка си използваме в действителност и откъде изобщо се е появила тази легенда?

Човек използва 100% от мозъка си

Човешките същества използват 100% от мозъка си и това е доказано от невропсихологията.

Някои области на мозъка отговарят за зрението, други – за паметта, трети – за речта и т.н. Съвременните методи за изучаване на мозъка дават възможност на учените да наблюдават работата му в реално време и изследванията потвърждават, че през деня са активни всички части на мозъка, а не само малка част от него.

Ако 90 процента от мозъка наистина „спяха“, учените отдавна щяха да са го забелязали. Въпреки това, дори при изследването на отделните неврони не са открити напълно неактивни области. Когато човек чете, говори или се движи, няколко части на мозъка се включват едновременно. Така например точно в този момент мозъкът ви обработва текст, контролира движението на очите и дори държи телефона ви в ръка. И всичко това се случва по едно и също време.

Митът за 10% е частично подкрепен от изображенията на мозъка, където ярките петна показват активност. Но в действителност сивите зони също работят, само че с малко по-малка сила. Това е като град през нощта: улиците са неравномерно осветени, но това не означава, че на тъмните места не се случва нищо.

Най-доброто доказателство, че мозъкът се използва пълноценно, е травмата. Ако 90% от сивото вещество беше безполезно, мозъчните травми нямаше да имат сериозни последици. Въпреки това, дори малка област, засегната от инсулт, може да доведе до голяма промяна в живота на човека. Така например увреждането на лявата фронтална област на мозъка лишава човека от способността да говори.

Еволюционни аргументи

Друго доказателство срещу мита за 10-те процента идва от еволюцията. Мозъкът на възрастен човек представлява само 2% от телесната маса, но консумира над 20% от енергията на организма. За сравнение, мозъкът на възрастните при много видове гръбначни животни – включително някои риби, влечуги, птици и бозайници – консумира от 2 до 8 процента от телесната енергия. Мозъкът се е оформил в резултат на милиони години естествен подбор, при който се предават благоприятните черти, за да се увеличи вероятността за оцеляване. Малко вероятно е организмът да отделя толкова много от енергията си, за да поддържа функционирането на целия мозък, ако използва само 10 процента от него.

Откъде идва митът за 10-те процента от мозъка

Митът за 10-те процента от мозъка се харесва на много хора, защото внушава, че всички ние имаме скрити свръхспособности.

Ако можехме да „отключим“ останалата част от мозъка, щяхме да станем гении или да придобием психически умения – идея, която активно се тиражира в книгите за саморазвитие. Например в предговора към известната книга „Как да печелим приятели и да влияем на хората“ се казва, че човек използва само 10% от умствения си потенциал. Тук обаче не става въпрос за работата на мозъка, а за желанието за саморазвитие. По-късно този израз е възприет буквално.

Някои смятат, че дори Айнщайн приписва гениалността си на този мит, но за това няма доказателства. Друга възможна причина за разпространението на легендата са стари научни изследвания. В началото на XX в. неврофизиолозите наистина не са разбирали за какво отговарят определени области на мозъка. Например през 30-те години на ХХ в. неврохирургът Уайлдър Пенфийлд (Wilder Penfield) стимулира с електричество отворени зони от мозъка на пациентите си по време на операции. Някои области давали отговор, а други – не, което довело до погрешното заключение, че тези области са безполезни.

По-късно науката доказа, че тези „тихи“ зони, включително префронталната кора, изпълняват важни функции, свързани с планирането, самоконтрола и вземането на решения. Въпреки това митът вече е здраво вкоренен в масовото съзнание и все още се използва в книгите, филмите и мотивационните обучения, като обещава на хората скрити възможности, които всъщност не съществуват.

И накрая, струва си да отбележим, че мозъчната функция е напълно възможно да бъде подобрена, защото има много фактори, които ни правят по-глупави. Редица специалисти са на мнение, че е добре да се откажете от смартфона си поне за три дни – положителният ефект се усеща почти веднага.