Колосалната структура, погребана под Австралия, може да е най-големият регистриран досега кратер от удар на астероид

Изследването на ударите от астероидите дава ценни сведения за геоложката еволюция на Земята. Наскоро изследователи откриха подземна структура в югоизточната част на Австралия, която може да е следа от най-големия известен удар на астероид. Известна като многопръстеновидната структура Дениликуин, тя е доказателство за събитие с безпрецедентен мащаб. Откриването ѝ може да ни помогне по-добре да разберем геоложките последици от тези удари и тяхната историческа роля за нашата планета.

Астероидите са изиграли решаваща роля във формирането и еволюцията на Земята. В продължение на милиарди години сблъсъците им са оформяли геологията, влияели са на климата и дори са предизвиквали масови измирания. Тези катаклизми са оставили незаличими следи, често скрити под слоеве скали или океани. Нещо повече, тези следи могат да бъдат заличени, което ги прави трудни за идентифициране.

Неотдавна в сърцето на Югоизточна Австралия беше открито погребано гигантско образувание. Проучването му от специалисти от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW) в Сидни хвърля светлина върху факта, че това може да е най-голямата структура, откривана някога при удар от астероид. Освен впечатляващите ѝ размери тя предлага и нови идеи за геоложките последици от подобни удари и ролята им в еволюцията на нашата планета. Изследването е публикувано в списание Tectonophysics.

Идентифициране на геофизичните елементи

Многопръстеновидната структура Дениликин е геофизично съкровище. Диаметърът ѝ достига 520 километра. За сравнение, ударната структура Вредефорт (Южна Африка), считана за най-голямата в света, е с диаметър почти 300 километра. Дениликин се характеризира с многопръстови магнитни модели, представляващи концентрични вариации в магнитния интензитет на региона.

В центъра на тази структура се намира централна зона на магнитно затишие – регион, в който магнитните полета са необичайно слаби или отсъстват. Това съответства на деформация на дълбочина 30 километра над сеизмично определен мантиен купол. Върхът на този купол е с около 10 км по-нисък от върха на мантията.

В допълнение към магнитните структури в кратера се наблюдават кръгли гравитационни структури на Бугер. Тези модели са показателни за вариациите в гравитацията на земната повърхност и често се използват за откриване на подземни структури или промени в плътността на земната кора.

Магнитните измервания показват и наличието на „радиални разломи“: пукнатини, отклоняващи се от центъра на голямата ударна структура. Те са придружени от малки магнитни аномалии, които могат да представляват магмени „дайки“, които всъщност да магмени пластове, инжектирани в пукнатините на съществуваща скала.

В статията, публикувана в The Conversation, авторите отбелязват също, че размерът на тази структура е просто невероятен. С радиус от около 260 км тя се простира на огромна площ, което показва мащаба на събитието, което я е породило. Тези размери я правят една от най-големите геофизични структури от този тип, открити до този момент.

Доказателствата за древния удар

Въпреки че Дениликинската структура е разположена дълбоко под повърхността, в нея могат да се открият интригуващи признаци на мащабно минало събитие. По време на сондиране в района изследователите откриват ламели на Бьом. Тези образувания, които представляват тънки слоеве или инклузии в минералите, могат да указват определени геоложки процеси.

Особено интересно обаче е отсъствието на шоково-метаморфни текстури в пробите. Подобни текстури обикновено се свързват с удари на астероиди и са резултат от екстремни налягания и температури. Липсата им може да показва, че ударът не е бил толкова силен, колкото тези, които обикновено водят до образуването на такива текстури, или че специфичните условия в региона са попречили на образуването им.

Но другите елементи сочат за астероидно въздействие. Многокръговата структура е нетипична и не съответства на околните регионални геоложки образувания. Освен това наличието на „тиха“ централна магнитна зона е друг сериозен знак. Взети заедно, тези признаци предполагат, че се намираме в кореновата зона, т.е. в най-дълбоката част на огромната шокова структура. Тази коренова зона е непосредственият остатък от мястото на удара на астероида, който с течение на времето е бил покрит със слоеве от скали и седименти.

Геоложките последици и предизвикателствата пред бъдещите изследвания

Откриването на тази потенциална ударна структура в Австралия отваря нова страница в книгата на земната геология. На първо място, то поставя под въпрос сегашните ни познания за местата на удари на астероиди. Ако се потвърди, че тази структура е резултат от удар, тя може да се окаже една от най-големите, откривани някога, и да промени разбирането ни за честотата и мащаба на големите удари в историята на Земята.

Освен това това откритие може да послужи като отправна точка за нови изследвания. Учените ще могат да изследват подробно последиците от подобно въздействие върху местната и глобалната околна среда. Става дума за възможни климатични промени, нарушения в екосистемите и дори изчезвания, които биха могли да бъдат предизвикани от удара.

Според авторите ударът би могъл да е настъпил по време на масово измиране в горния ордовик. Те добавят:

„По-точно, считаме, че то би могло да предизвика така наречения Хирнантски ледников период, продължил между 445,2 и 443,8 милиона години, който се определя и като Ордовишко-Силурско измиране“.

През този период изчезват 85% от животинските видове, което е два пъти повече от вулканичното въздействие на Чиксулуб, унищожило динозаврите.