Компании се питат за цената на виртуалния компютър

Софтуерната индустрия осъзна, че виртуалните машини могат да създадат проблеми, когато става въпрос за плащането на лицензи.

Мощта на съвременните компютри позволява на един компютър да работят няколко операционни системи и клиентските фирми желаят да използват тази възможност, без да се налага да заплащат за всяко едно стартирано виртуално копие на операционна система.

Миналата седмица редмъндската компания Майкрософт реши да позволи на бизнес клиентите си да стартират до 4 инстанции на Windows на една машина. Също така, софтуерният гигант разреши стартирането на неограничено количество инстанции на ОС, ако се използва сървърната версия “datacenter”.

Друго предизвикателство е ограничението на софтуера до конкретна машина. Например, дадена компания може да стартира неограничени копия на Уиндоус на сървърен компютър, но ако ресурсите на машината са недостатъчни, тя не може да пусне допълнителен сървър със същия софтуер макар и временно.

Проблем създава и фактът, че лицензът винаги ограничава и броя на процесорите, на които дадена програма може да се изпълнява. Най-новите хардуерни решения включват процесори с две ядра и многопроцесорни решения. Дали да се лицензира чип (ядро) или сокет (двуядрен процесор). От Sun Microsystems предлагат таксуване според броя на служителите, а IBM, HP и други се надяват да намерят начин да се таксува според това колко се ползва софтуерът.

Като цяло, новата тема на деня е: как да се лицензира софтуер в условията на все по-сложната многопроцесорна, дистирбутирана среда във фирмите.