В историята на космонавтиката има три свещени дати: 1957 г. (изстрелването на Спутник I), 1961 г. (полетът на Гагарин) и 1969 г. (първото стъпване на Нийл Армстронг на Луната). 2026 г. може да не постигне същия фундаментален статус, но обещава да бъде година на невероятна интензивност. Очакваме завръщане на Луната, появата на нови космически държави и раждането на частни домове сред звездите.
“Пандора“: Бюджетен детектив в търсене на живот (януари)
До 1992 г. познавахме само осем планети в нашата слънчева система. Днес те са повече от 6000. Космическият кораб „Пандора“ е истинско чудо на инженерната икономика. С цена от само 20 милиона долара (500 пъти по-малко от космическия телескоп „Джеймс Уеб“), този 325-килограмов „мъник“ ще търси химическите пръстови отпечатъци на живота.
Използвайки транзитния метод (откриване на спада в яркостта на звездата, когато планета преминава пред нея), Пандора ще анализира спектъра на светлината, преминаваща през атмосферите на екзопланетите. Ако бъдат открити следи от метан, въглероден диоксид или вода, това ще бъде силен аргумент, че не сме сами във Вселената.
“Гаганян-1“: Индия се присъединява към елитния клуб (януари)
В продължение на повече от 40 години само три държави (САЩ, СССР/Русия и Китай) успяваха самостоятелно да изпращат хора в космоса. През 2026 г. Индия е готова да промени това. Мисията „Гаганян-1“ ще бъде безпилотен тест, с хуманоидния робот Вьомитра на борда вместо хора. Това е подготвителен етап преди изстрелването на жив екипаж от „Вьоманавти“ през 2027 г. Жилищният модул на кораба е с размерите на SUV — тесен, но достатъчен за тридневно пътуване около Земята.
Artemis II: Лунната одисея се завръща (февруари)
Най-голямото събитие на годината. Екипаж от четирима души (Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен) ще се впусне в 10-дневно пътешествие, което ще ги отведе на 4700 мили отвъд обратната страна на Луната. Това ще бъде най-отдалечената точка от Земята, на която хората някога са били.
Мисията символизира нова ера: Кристина Кох ще стане първата жена, стъпила на Луната, а Виктор Глоувър ще бъде първият чернокож човек, който ще го направи. Това е генерална репетиция за планираното за края на десетилетието кацане на Луната.
Haven-1: Първият частен „хотел“ в орбита (май)
Международната космическа станция (МКС) остарява и е планирано да бъде изведена от експлоатация до 2030 г. Компанията Vast планира да запълни тази празнина чрез изстрелване на модула Haven-1.
Тази едномодулна станция разполага с модерен интериор, голям куполен прозорец и високоскоростен интернет. Въпреки че е осем пъти по-малка от МКС, тя е първата стъпка към създаването на частни орбитални бизнес паркове.
Boeing Starliner: Последен шанс за реабилитация (април)
След техническите неуспехи през 2024 г., когато астронавтите на НАСА останаха блокирани на МКС поради проблеми с двигателите, Boeing се опитва да възстанови репутацията си. През април ще се проведе критичен безпилотен полет. Ако бъде успешен, Starliner ще може да изпълни договорните си задължения към НАСА, преди МКС окончателно да бъде предадена на историята.
Роботи на Луната: Грифин 1 и Blue Moon (юли)
Съединените щати най-накрая изпращат своя луноход FLIP до Луната. Това превозно средство с размерите на голф количка ще може да се върти на място и да се движи автономно около Южния полюс.
Междувременно Джеф Безос и неговата компания Blue Origin планират да изстрелят спускаемия модул Blue Moon. Предвид трудностите на SpaceX с ракетата Starship, успехът на Безос може радикално да промени баланса на силите в договорите с НАСА.
2026 ще бъде годината, в която космосът ще престане да бъде място само за национални знамена и ще се превърне в пространство за живот, бизнес и задълбочени научни изследвания.
Президентът Доналд Тръмп официално назначи астронавта Джаред Айзъкман за администратор на НАСА и подписа изпълнителен указ за установяване на нова космическа стратегия. Приоритетите на правителството ще бъдат човешките мисии, защитата на икономическите интереси в орбита и активното стимулиране на частния сектор. Междувременно университетът Пърдю обяви, че ще въведе задължително изискване за „компетентност в областта на изкуствения интелект“ за всички бакалавърски степени, считано от есента на 2026 г., подготвяйки студентите за работната сила в ерата на невронните мрежи.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
