Космическа ядрена зора: Русия планира ядрена централа на Луната до 2036 г.

Докато погледът на човечеството отново се обръща към естествения ни спътник, битката за ресурси и дългосрочно присъствие там навлиза в своята „гореща“ фаза. Русия официално потвърди амбициите си да разположи ядрена мощност на лунната повърхност, което е ключов елемент за оцеляването по време на суровата лунна нощ.

Проектът, наречен „Селена“, предвижда триетапно изграждане и е част от по-мащабната стратегия за доминация в Космоса, където Русия и Китай обединяват усилия срещу програмата „Артемис“ на САЩ.

Официалното потвърждение от Москва

По време на Руския космически форум в Москва, проведен на 9 април 2026 г. в рамките на първата Руска космическа седмица, вицепрезидентът на Курчатовския институт Александър Благов обяви финалните срокове.

„До 2036 г., съвместно с „Роскосмос“, трябва да разработим лунна програма, включително доставката, разполагането и въвеждането в експлоатация на подобно съоръжение. През 2036 г. то трябва вече да работи на Луната“, заяви Благов, цитиран от ТАСС.

Форумът, посветен на 65-годишнината от историческия полет на Юрий Гагарин, събра делегации от над 40 държави, подчертавайки, че Космосът остава основна арена за технологичен престиж.

Проектът „Селена“: Три стъпки към лунната енергия

Според главния конструктор на лунната програма в НПО „Лавочкин“ Павел Казмерчук, реализацията на проекта ще протече през три критични фази, подкрепени от тежката ракета-носител „Ангара-А5М“:

1. 2033 г.: Доставка на обслужващ луноход и специализирано оборудване за подготовка на площадката.
2. 2034 г.: Изпращане на междинна станция за зареждане и разпределение на енергията.
3. 2035 г.: Финална доставка и инсталиране на самата ядрена централа.

Централата ще има минимална мощност от 5 киловата и планиран експлоатационен живот от 10 години. Въпреки че мощността изглежда малка в сравнение с земните стандарти, тя е напълно достатъчна за поддържане на жизненоважни системи на автоматизирани бази.

Технологичното ядро

Президентът на Курчатовския институт Михаил Ковалчук разкри в началото на април, че прототипът на енергийния модул ще бъде готов до 2032 г. Технологията се базира на директно преобразуване на топлинна в електрическа енергия. Това решение е избрано заради своята надеждност и липсата на сложни движещи се части, което е критично при екстремните температурни амплитуди на Луната.

Сътрудничество с Китай и Международната лунна станция

Проектът „Селена“ не съществува в изолация. Той е енергийното сърце на бъдещата Международна лунна изследователска станция (ILRS) – съвместна инициатива между Русия и Китай. Договорът за реализацията е подписан през декември 2025 г. между „Роскосмос“ и НПО „Лавочкин“, с активното участие на държавната корпорация „Росатом“.

Централата ще захранва:

• Високотехнологични луноходи за изследване на кратерите.
• Лунна обсерватория, защитена от радиосмущенията на Земята.
• Инфраструктура за добив на ресурси.

Глобалната надпревара: Русия срещу САЩ

Русия не е сама в този стремеж. Космосът отново е разделен на два лагера. През януари 2026 г. НАСА и Министерството на енергетиката на САЩ потвърдиха, че разработват собствен ядрен реактор в рамките на програмата „Артемис“. Ето как изглежда сравнението между двете водещи програми:

• Планиран старт: Русия цели 2036 г., докато САЩ планират старт още през 2030 г.
• Мощност: Руската система „Селена“ ще генерира 5 киловата, докато американската система се очаква да достигне 40 киловата.
• Технология: Русия залага на директно преобразуване, а САЩ разработват технология за ядрено делене (Fission).
• Цел: Проектът на Москва е насочен към базата ILRS (съвместно с Китай), докато Вашингтон развива мощността за програмата „Артемис“ (заедно с ЕС и Япония).

Американският проект цели осем пъти по-голяма мощност, като Белият дом вече издаде указ за разполагане на реактори не само на повърхността, но и в лунна орбита за захранване на станцията „Gateway“.

Защо ядрена енергия?

На Луната една нощ продължава около 14 земни денонощия. През това време слънчевите панели са безполезни, а температурите падат под -170°C. Без постоянен източник на топлина и енергия като ядрения реактор, всяка електроника би замръзнала безвъзвратно.

Успехът на „Селена“ ще определи дали Русия ще запази статута си на водеща космическа сила, или ще остане в сянката на новите амбиции на Вашингтон и Пекин.