Космическите лъчи могат да поддържат живота на планетите извън пределите на обитаемата зона

Ново проучване твърди, че търсенето на извънземен живот трябва да вземе предвид влиянието на космическите лъчи.

Когато учените търсят признаци на живот извън Земята, те първо проверяват за извънземни светове в обитаемата зона — регионът около звезда, където слънчевата светлина поддържа повърхността на планетата нито твърде гореща, нито твърде студена — точно подходящ за течна вода. Но група изследователи са предложили друг регион в космоса, където една планета теоретично би могла да поддържа живот: „радиолитна зона“, където космическите лъчи биха могли да генерират достатъчно енергия, за да поддържат живот дълбоко под водата или в дебел лед.

„Животът може да съществува на повече места, отколкото някога сме си представяли“ — казва Димитра Атри, астрофизик от Нюйоркския университет в Абу Даби, Обединени арабски емирства, и съавтор на новото изследване. „Вместо да търсим само топли планети с ярка звездна светлина, сега можем да наблюдаваме студените и тъмни места, стига да имат малко вода под повърхността и да са изложени на космически лъчи.“

Проучване, публикувано на 28 юли в Международния журнал по астробиология, разглежда възможността за живот на Марс, както и на спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн, Енцелад. Тези ледени светове са враждебни за живота, поне на повърхността. Но под повърхността те съдържат огромни количества течна или замръзнала вода. Изследователите са проучили дали космическата радиация може да активира химичните реакции във водата достатъчно, за да поддържа биологична активност.

Космическите лъчи са съставени от високоенергийни частици и атомни ядра, които пътуват през космоса с почти светлинна скорост. Те идват от звезди, свръхнови и в някои случаи от черни дупки. На Земята повечето космически лъчи не проникват през гъстата атмосфера на нашата планета. Но в светове с по-тънка атмосфера, като Марс, те могат да достигнат повърхността – и евентуално да преминат под нея.

В новото проучване екипът използва компютърни симулации, за да моделира колко енергия тези космически лъчи могат да доставят до подземния лед и вода на Марс и светове като Европа — спътникът на Юпитер. Те са открили, че някои енергийни частици могат да проникнат под повърхността. Веднъж попаднали там, лъчите биха разградили съществуващите водни молекули, освобождавайки електрони в процес, наречен електролиза. Това потенциално би могло да генерира достатъчно енергия, за да поддържа и може би дори да започне живот.

Изследователите прогнозират, че леденият спътник на Сатурн, Енцелад, има най-голям потенциал за поддържане на живот, следван от Марс и Европа. Астробиолозите планират да изучат тези светове по-отблизо през следващите години, използвайки данни от телескопи като Atacama Large Millimeter/submillimeter Array и сонди като Europa Clipper на НАСА, която в момента е на път към спътника на Юпитер.