Космически беглец: телескопът Джеймс Уеб потвърди съществуването на скитаща черна дупка

Научният свят получи първите солидни доказателства за съществуването на уникален космически феномен — свръхмасивна черна дупка, която е „избягала“ от родната си галактика.

Благодарение на свръхчувствителните инструменти на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), международен екип от астрономи, ръководен от професор Питър ван Докум от Йейлския университет, успя да запише ударната вълна, която този гигантски обект създава по време на бързото си движение.

Обектът, който привлече вниманието на учените още през 2023 г., се движи през космоса с невероятна скорост от около 3,6 милиона километра в час. Според изследователите масата на тази черна дупка е равна на масата на 20 милиона слънца. Тя оставя след себе си гигантска „следа“ от млади звезди, простираща се на 190 000 трилиона километра (около 200 000 светлинни години), което е два пъти диаметъра на нашата галактика Млечен път.

Решаващият фактор за потвърждаване на теорията бяха изображенията на инструмента JWST в средния инфрачервен спектър. Той регистрира така наречената „главна ударна вълна“ на предния ръб на обекта. Професор ван Докум сравнява това явление с вълни, които се разминават пред носа на кораб в океана. В този случай „корабът“ е невидима черна дупка, а „водата“ е междугалактическият водород и кислород, които той изтласква пред себе си, създавайки условия за раждането на нови звезди.

Според теоретичните модели, такъв мащабен „полет“ на черна дупка от центъра на галактиката е възможен само благодарение на изключително интензивно гравитационно взаимодействие. Учените предполагат, че това се е случило поради сближаването на две или три галактики, чиито централни черни дупки са влезли в „гравитационен дуел“, в резултат на което едната от тях е била буквално избутана от системата.

Откритието, представено за публикуване в Astrophysical Journal Letters, запълва празнината в пет десетилетия теоретични търсения на такива обекти. Изследователите планират да продължат търсенето, използвайки телескопа Euclid и предстоящата Римска обсерватория Nancy Grace, за да определят колко често се срещат подобни „бягства“ във Вселената. Изучаването на такива системи ще помогне на учените да разберат по-добре сложната еволюция на галактиките и механизмите на взаимодействие между свръхмасивните обекти в ранната Вселена.