Астрономите откриха доказателства, че сините свръхгигантски звезди могат да се образуват от сливането на две звезди

Международно изследване, ръководено от Instituto de Astrofísica de Canarias (IAC), откри сведения за естеството на някои от най-ярките и горещи звезди в нашата Вселена, наречени сини свръхгиганти. Въпреки че тези звезди се наблюдават често, техният произход е загадка, която се обсъжда от няколко десетилетия.

Чрез симулиране на нови звездни модели и анализиране на голяма извадка от данни от Големия Магеланов облак (сателитна галактика на Млечния път), изследователите на IAC откриха убедителни доказателства, че повечето сини свръхгиганти може да са се образували от сливането на две звезди, свързани в двоична система. Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

Сините свръхгиганти от тип B са много ярки и горещи звезди (поне 10 000 пъти по-ярки и 2 до 5 пъти по-горещи от Слънцето), с маси между 16 до 40 пъти масата на Слънцето. Според конвенционалните звездни познания се смята, че те възникват по време на много краткотрайна фаза на еволюция и следователно би трябвало да се срещат рядко. Тогава защо наблюдаваме толкова много от тях?

Важна улика за техния произход се крие във факта, че повечето сини свръхгиганти се наблюдават като единични, тоест нямат откриваем и гравитационно свързан спътник. Въпреки това забелязваме, че повечето млади масивни звезди се раждат в двоични системи със спътници. Защо тогава сините свръхгиганти са единични? Възможно е това да е така, защото масивните двойни звездни системи се „сливат“ и произвеждат сини свръхгиганти.

„Еволюционна празнина„

В пионерско проучване, ръководено от изследователя на IAC Атира Менон, международен екип от астрофизици симулира подробни модели на сливане на звезди и анализира извадка от 59 ранни сини свръхгиганта от тип В в Големия Магеланов облак.

„Ние симулирахме сливането на еволюирали гигантски звезди с техните по-малки звездни спътници в широк диапазон от параметри, като взехме предвид взаимодействието на двете звезди по време на сливането. Новородените звезди живеят като сини свръхгиганти през втората най-дълга фаза от живота на една звезда, когато тя изгаря хелий в ядрото си“, обясни Менон.

Артемио Ереро, изследовател на IAC и съавтор на статията, каза: „Получените резултати обясняват защо сините свръхгиганти се намират в така наречената „еволюционна празнина“ от класическата звездна физика – етап от тяхната еволюция, в който не бихме очаквали да намерим звезди.“

Но могат ли подобни сливания да обяснят измерените свойства на сините свръхгиганти? „Забележително е, че открихме, как звездите, родени от такива сливания, имат по-голям успех при възпроизвеждането на повърхностния състав, особено азотното и хелиевото съдържание, отколкото конвенционалните звездни модели. Това показва, че сливанията може да са доминиращият начин за възникване на сини свръхгиганти“, каза Дани Ленън, изследовател на IAC, който също участва в изследването.

Това изследване направи голям скок към решаването на стар проблем за това как се формират сините свръхгиганти и показа важната роля на звездните сливания в морфологията на галактиките и техните звездни популации. Следващата част от изследването ще се опита да проучи как тези сини свръхгиганти експлодират и допринасят за възниквато на неутронна звезда.