Български учени откриха „свръхземя“ на 91 светлинни години от нас

Екип от български астрономи, част от международния проект EXO-RESTART, съобщи за откриването на нова екзопланета в орбита около звездата GJ 1137. Това е масивен свят, класифициран като „свръхземя“, който се намира в нашето „космическо съседство“ – само на 91 светлинни години.

Откритието е прието за публикуване в авторитетното списание Astronomy & Astrophysics, а водещ автор е Деница Стоева – докторант в катедра „Астрономия“ на СУ.

Звездата Макондо: Слънце от страниците на литературата

Звездата домакин, GJ 1137, е по-малка, по-лека и по-хладна от нашето Слънце. Тя има оранжев оттенък и се намира в съзвездието Помпа. Любопитен факт е, че тя носи името Макондо – легендарният град от романа на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“.

Докато Слънцето е жълто джудже, Макондо е по-спокойна и дълголетна звезда, което прави търсенето на планети около нея изключително важно за разбирането на еволюцията на планетните системи.

Новата планета: GJ 1137c

Новооткритата планета, обозначена като GJ 1137c, е истински колос в сравнение с нашия дом:

• Тип: Свръхземя (Super-Earth).
• Маса: Над 5 пъти масата на Земята.
• Орбитален период: Тя прави една пълна обиколка около своята звезда само за 9,4 дни.
• Природа: Свръхземите са планети, които са по-масивни от Земята, но по-леки от ледените гиганти като Нептун. В нашата Слънчева система няма подобен аналог, което ги прави „екзотични“ за науката.

Как е направено откритието? Методът на лъчевите скорости

Астрономите не са „видели“ планетата директно през телескоп (те са твърде бледи спрямо звездите си). Вместо това те са използвали метода на лъчевите скорости (Radial Velocity).

Когато една планета обикаля около звезда, тя не просто се върти около нея – нейната гравитация кара самата звезда леко да се „клати“. Тези микроскопични движения се засичат като промени в спектъра на светлината на звездата (Доплеров ефект).

Българските учени са анализирали данни от спектрографа HARPS (Европейска южна обсерватория, Чили), събирани в продължение на цели 13 години (2004–2017). Този огромен масив от 140 прецизни измервания е позволил на екипа да разграничи магнитната активност на звездата от истинския сигнал на планетата.

Ревизия на системата: „Топлият Сатурн“

Освен откриването на новата свръхземя, екипът е подобрил данните и за първата известна планета в системата – GJ 1137b. Тя е от типа „топъл Сатурн“ и се оказва, че е с 20% по-масивна, отколкото се смяташе досега (около 0,45 от масата на Юпитер).

Защо това откритие е значимо?

То подчертава две важни неща:

1. Българската астрономия е на световно ниво – водещата роля на докторанти като Деница Стоева и Атанас Стефанов показва потенциала на новата генерация учени.
2. Търпението е ключът – необходими са били 13 години наблюдения, за да се потвърди съществуването на този свят, което доказва, че Космосът разкрива тайните си само на най-упоритите.