Възможно ли е мисия на НАСА да е унищожила живота на Марс през 1976 година?

Астробиологът Дирк Шулце-Макух от Техническия университет в Берлин изтъква противоречива теза, че спускаемите апарати „Викинг“ на НАСА може да са унищожили неволно микробния живот на Марс преди почти 50 години. Неговата хипотеза, публикувана в статия за Big Think от 27 юни напоследък предизвиква разногласия сред експертите и разпалва отново дебатите около научния процес на търсене на живот извън Земята.

Мисиите „Викинг“

През 1976 година НАСА изстрелва спускаемите апарати „Викинг 1“ и „Викинг 2“, които извършват четири различни експеримента, за да изследват марсианския пейзаж за признаци на живот.

Всеки от експериментите е имал за цел да разбере метаболитните, фотосинтетичните и дихателните механизми, които биха могли да съществуват в марсианската почва. Въпреки това резултатите от тези тестове объркват учените в продължение на десетилетия. Някои от тях, като експериментите с отделяне на маркирани вещества и пиролитично отделяне, подсказваха за метаболитни дейности, докато други, особено експериментът с газов обмен дал отрицателни резултати.

Загадката с водата

Шулце-Макух изказва предположението, че спускаемите апарати „Викинг“, проектирани от гледна точка на Земята, може да са пренаситили марсианските проби с вода. На Земята водата често се смята за универсален разтворител за живота. На Марс обаче, където условията са значително по-различни, твърде многото вода може да е била вредна.

Шулце-Макух посочва пустинята Атакама в Чили – дом на екстремни микроби, които процъфтяват в сухи условия като възможен земен аналог. Тези организми процъфтяват в хигроскопични скали, които абсорбират минимална атмосферна влага. Смята се, че подобни скали съществуват и на Марс, което кара Шулце-Макух да се запита дали спускаемите апарати „Викинг“ не са унищожили всички потенциални марсиански микроби, като са ги удавили във вода.

Според него за половин век след мисиите на „Викинг“ много неща са се променили. Повече спускаеми апарати и роувъри са изследвали марсианската повърхност по-подробно, разкривайки местни органични съединения в хлорирана форма. Това откритие повдига въпроси дали тези съединения произлизат от биологични процеси или от абиотични химични реакции.

По-ранни теории и съществуващ скептицизъм

Експерти не за първи път обсъждат възможността експериментите на „Викинг“ да са повлияли на марсианския живот. През 2018 година изследователи изказаха предположението, че нагряването на почвените проби по време на експериментите може да е инициирало химическа реакция, която по този начин е убила всички микроби. Повечето учени обаче остават скептични към тези теории, като се придържат към консенсуса, че „Викинг“ не е открил живот на Марс.

Въпреки, че твърдението на Шулце-Макух се смята за провокативно от мнозина, то все пак изважда наяве значителните предизвикателства и последици от търсенето на живот на други планети. Въпросът дали мисиите „Викинг“ наистина са влезли в контакт с марсиански форми на живот и впоследствие са ги унищожили остава спорен и изисква по-нататъшно проучване и потенциално по-сложни методологии при бъдещи мисии за изследване на Марс.

Докато експертите обсъждат интерпретацията на данните отпреди десетилетия, въпросът остава открит: Възможно ли е да сме били по-близо до откриването на извънземен живот, отколкото някога сме предполагали, и научили ли сме достатъчно, за да избегнем повтарянето на същите грешки? Само времето, а може би и бъдещите мисии до Червената планета ще покажат това.