Възможно ли е ранната Вселена да е люлката на живота?

Последните данни от телескопа „Джеймс Уеб“ показват, че първите звезди са се образували около 100 милиона години след Големия взрив. Тогава Вселената е била само на 1 % от сегашната си възраст. Тези ранни „ядрени реактори“ са превръщали водорода в по-тежки елементи като въглерод и кислород, необходими за „живота, който познаваме“, както и желязо за създаването на скалисти планети, способни да поддържат течна вода на повърхността си и силиций, който използваме за производството на чипове.

След като първите масивни звезди са се взривили, обогатявайки околната среда с тежки елементи, животът е могъл да започне. За появата на сложни форми на живот на Земята обаче са били необходими милиарди години, а ранната Вселена не е съществувала толкова дълго. Въпреки това микробите биха могли да съществуват при високи космически червени отмествания. Изследването на най-старите звезди в съвременната Вселена и проверката за наличие на планети около тях може да разкрие дали животът е бил възможен в такива ранни времена.

Последната теория по темата предполага, че ако мисията Dragonfly на НАСА през 2028 година открие живот в океани от течен етан и метан на спътника на Сатурн – Титан, това ще потвърди възможността за живот в ранната Вселена.

Учените очакват, че чрез разработването на теория за квантовата гравитация ще бъде възможно да се разбере какво се е случило преди Големия взрив или отвъд нашия космически хоризонт. Изследването на междузвездни обекти, които са пристигнали в нашата Слънчева система, също може да даде нов поглед върху инцидентите в космоса.

По този начин изследванията на космическата история и търсенето на живота, такъв, какъвто го познаваме и какъвто не го познаваме предлагат нови перспективи за разбиране на процесите, които са протичали във Вселената от най-ранните ѝ етапи.