Възможно ли е NASA да не казва цялата истина за 3I/ATLAS?

В света на астрофизиката рядко се случва пресконференция на NASA да предизвика повече въпроси, отколкото отговори. Но точно това наблюдаваме след последното официално изявление за междузвездния обект 3I/ATLAS – космически пратеник, чиято поява вече месеци държи учените в напрежение.

Събитието беше внимателно следено от харвардския професор Ави Льоб, известен с готовността си да задава въпросите, които много други избягват. И докато NASA говореше с тон, подчертано спокоен и повтори шаблонната формулировка, че „обектът е естествена комета“, Льоб направи нещо съвсем различно – разби официалната позиция на съставните ѝ части и остави след себе си картина, в която неопределеността е много по-голяма, отколкото агенцията допуска.

„Нямаше новини. Не бях изненадан.“ – започна той без увъртания вклюването си в телевизионно предаване, малко след конференцията на NASA. В думите му прозвуча едновременно разочарование и леко раздразнение. Льоб сподели, че още час преди пресконференцията е казал на журналисти, че не очаква нищо съществено, а NASA просто ще повтори тезата, че 3I/ATLAS е нещо познато и стандартно. И точно така и се случи.

NASA показа размазани снимки – Льоб поиска реални отговори

Кадрите, които NASA представи – от Hubble, James Webb, Lucy, MAVEN, SOHO, HiRISE – бяха приети от аудиторията с ентусиазъм, но професорът ги определи като „размазани, без детайли и без каквато и да е нова научна стойност“.

Той обясни, че дори любители астрономи са заснели по-интересни изображения на обекта, включително такива, които показват необичайни струи и изхвърляне на материал в няколко направления. „Тези снимки са интригуващи, но за съжаление големите телескопи още не са ни дали нищо, което да разкрива природата на тези джетове“, казва Льоб.

Според него истинските наблюдения тепърва предстоят – най-вече около 19 декември, когато 3I/ATLAS ще се намира в най-близката си точка до Земята и ще бъде достъпен за стотици наземни и космически инструменти едновременно.

Най-голямата тайна: никел без желязо – химия, която природата не прави

Един от най-изненадващите моменти е химическият състав на обекта. NASA мина почти незабелязано през твърдението, че е открит никел, но липсва желязо.

В света на астрофизиката това е червен флаг.

„Не сме наблюдавали комета с толкова никел и толкова малко желязо. Никелът и желязото се раждат заедно при експлозии на звезди. Такъв дисбаланс не се среща освен в индустриално произведени материали, например авиационни сплави.“

Тази фраза прозвуча като удар по официалната линия на NASA. Льоб не казва, че обектът е изкуствен, но ясно подчертава, че ако е естествен, тогава нещо фундаментално не разбираме за начина, по който се образуват подобни тела.

Мълчанието на NASA около най-голямата аномалия – размерите

Друга тема, която NASA пренебрегна напълно, е масата. Според наличните наблюдения 3I/ATLAS има диаметър поне 5 километра, което го прави:

• хиляди пъти по-масивен от 2I/Borisov,
• и милион пъти по-тежък от ʻOumuamua.

„Статистически това е напълно необяснимо“ – казва Льоб.

Ако междупланетните обекти следват приблизително равномерно разпределение по размери, то преди да открием гигант като ATLAS, би трябвало да сме засекли хиляди по-малки екземпляри. А това не се случи. Което, според професора, е индикация за фундаментална празнина в разбирането ни за начина, по който подобни тела се раждат и движат в междузвездното пространство.

Космическо съвпадение или нещо повече?

Льоб обръща внимание и на друга странност, която NASA предпочете да подмине – идеалното подравняване на 3I/ATLAS спрямо равнината на планетите. Благодарение на това всички космически обсерватории на САЩ могат да наблюдават обекта почти без прекъсване.

„Вероятността това да се случи случайно е около едно към петстотин.” – казва той.
И макар да не прави сензационни изводи, Льоб категорично смята, че това е характеристика, която не бива да се пренебрегва.

Джетовете – мистерия, която противоречи на физиката

Дори най-елементарният модел на въртене предвижда, че струите от материал – изхвърляни от повърхността на комета – трябва да показват явни изменения спрямо оста на въртене. При 3I/ATLAS обаче подобно движение не се наблюдава.

„Очакваме тези струи да „танцуват“ в ритъм с 16-часовото въртене, но не го правят. Това е още една загадка, която науката засега не може да обясни.“

Защо снимките се забавиха 45 дни?

Сред най-често задаваните въпроси е дали NASA не укрива информация. Льоб не поддържа конспиративни тези, но не отрича, че ситуацията изглежда странно:

„NASA е бюрокрация. При правителствено спиране на работата данните просто не могат да бъдат публикувани. Това не означава, че има скриване, а че процесите са неефективни.“

Той обаче допълва с ирония, че така или иначе снимките, които бяха чакани 45 дни, „не показват нищо особено“, което поставя под съмнение причината за това забавяне.

Какво следва и има ли шанс за контакт?

Льоб смята, че в момента няма доказателства за изкуствен произход. MeerKAT вече е наблюдавал обекта и е поставил горна граница на радиоизлъчването, по-ниска от сигнал от мобилен телефон – „на 5 ноември там със сигурност не е имало смартфон“, шегува се той.

Въпреки това подчертава, че трябва да продължим да слушаме 3I/ATLAS, тъй като природата на обекта остава необяснена.

„Не ме интересува дали е естествено. Интересува ме защо е толкова странно.“

В края на разговора Льоб формулира най-важното:

„Ако 3I/ATLAS е естествен обект, това е чудесно. Но тогава трябва да признаем, че не разбираме как се раждат такива обекти. Странностите му са твърде много, за да ги игнорираме.“

Той завършва с характерната си прямота:

„Ще ви казвам това, което мисля. С мен каквото виждате – това е.“

А ние тепърва ще разбираме какво точно представлява мистериозният 3I/ATLAS — защото декември обещава да донесе данните, които NASA така настойчиво отлага.

Повече за Абрахам „Ави“ Льоб

Професор Абрахам „Ави“ Льоб е един от най-известните съвременни астрофизици и провокативни мислители в областта на космологията и извънземния интелект. Роден в Израел, той става най-младият ръководител на Института за напреднали изследвания в Принстън, а по-късно оглавява катедрата по астрономия в Харвард – позиция, която заема повече от девет години. Льоб е автор на над 1000 научни публикации, ръководи проекти към Smithsonian Astrophysical Observatory и участва в Breakthrough Starshot – амбициозната инициатива за изпращане на нанокосмически апарати към звездата Алфа Кентавър. Известен със смелите си хипотези и безкомпромисен стил, той често поставя под въпрос утвърдени научни догми, превръщайки се в една от най-интересните и обсъждани фигури в модерната астрофизика.