Данни от „Вояджър 2“ отпреди 38 години дават отговор на една от дългогодишните загадки на Уран

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

През далечната 1986 година „Вояджър 2“ на НАСА преминава покрай Уран, седмата планета в Слънчевата система. По време на прелитането си сондата прави снимка на магнитосферата на планетата, чието разшифроване озадачи учените. Конфигурацията на магнитосферата на Уран била толкова неочаквана, че нямаше ясно научно обяснение за нея – поне досега.

Ново изследване на архивните данни от „Вояджър 2“ помогна за разрешаването на тази дългогодишна загадка.

Магнитосферата на планетите ги предпазва от потока космически частици и частици на Слънцето – плазма или слънчев вятър. Това, в частност води до образуването на слаби радиационни пояси около планетите, в които се натрупват високоенергийни частици. Такъв пояс около Земята се нарича пояс на Ван Алън. От данните, получени преди 38 години от „Вояджър 2“ следва, че Уран има силно компресирана магнитосфера, лишена от плазма и най-мощния радиационен пояс, който по интензивност на излъчване отстъпва само на поясите на Юпитер. Това просто не можеше да бъде вярно.

Ново проучване на архивните данни на сондата най-накрая позволи да се разбере причината за това несъответствие – оказва се, че това е рядко съвпадение.

Магнитосферата на Уран остава в състоянието, регистрирано от сондата само през около 4% от времето и „Вояджър 2“ е имал късмета (или нещастието) да прелети покрай планетата през този рядък период от време. През останалото време магнитосферата на Уран е „нормална“ и нейната динамика не се различава много от динамиката на магнитосферата на Земята, например.

Данни от „Вояджър 2“ отпреди 38 години дават отговор на една от дългогодишните загадки на Уран
Уран в естествения си цвят – снимка от 1986 година, направена от сондата „Вояджър 2

Няколко дни преди прелитането на на сондата Уран планетата е ударена от силен слънчев вятър. Слънчевата плазма силно компресира магнитосферата и радиационните пояси на Уран и измества местната плазма – водни йони, излъчвани от луните на планетата. Между другото, липсата на данни за локалната плазма в записите от „Вояджър 2“ накара учените да предположат, че всичките пет най-близки луни на Уран са геологически мъртви. Сега обаче има възможност да се опровергае това твърдение. Сондата просто е прелетяла покрай планетата в неподходящ момент. Това е добра новина за планетолозите – изглежда, че в системата на Уран има много интересни неща и планетата чака своите първооткриватели.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

5 Коментара
стари
нови оценка

Нови ревюта

Подобни новини