Деактивирането на безполезен сензор удължи живота на сондата „Вояджър-2“ на НАСА с няколко години

Специалисти от НАСА изключиха един от научните инструменти на сондата „Вояджър-2“, чиято производителност рязко намаля през последните години. Спестената електроенергия от бордовото захранване на сондата ще ѝ позволи да удължи полета си в междузвездното пространство, където се отправи през 2018 година с години.

НАСА очаква „Вояджър-2“ да продължи да събира безценна информация дори след 30-годишнината си, въпреки че преди това малцина очакваха да видят сондата да работи след средата на 20-те си години.

Изключването на инструмента се състоя на 26 септември и беше извършено под наблюдението на специалисти. Сигналът за изключване достигна до „Вояджър-2“ 19 часа след изпращането му от Земята. В момента сондата се намира на 20,5 милиарда километра от нас. Дори при скоростта на светлината във вакуум на сигнала са били необходими почти 24 часа, за да достигне до космическия апарат. Също толкова време е било необходимо, за да се установи дали командата е сработила. Както казват от НАСА, всичко, което са си поставили за цел е изпълнено.

Изключеният инструмент е PLS (PLasma Science). Трите сензора на инструмента са винаги ориентирани към Слънцето, за да регистрират посоката, скоростта и обема на заредените слънчеви частици – слънчевия вятър (плазмата), а един сензор е разположен под прав ъгъл спрямо тях. Този сензор беше необходим в редките случаи, когато сондата преминаваше в близост до планети, за да може да изследва поведението на слънчевия вятър в техните магнитосфери.

След като „Вояджър-2“ напусна хелиосферата и се отправи към междузвездното пространство, самотният сензор получаваше данни само веднъж на всеки 3 месеца, когато сондата правеше пълно завъртане около оста си за ориентация. Извън хелиосферата плазменият поток от междузвездното пространство е насочен „в лицето“ на сондата и не се улавя от сензора, който е насочен настрани. Освен това плазменият поток от Слънцето вече не достига до трите насочени към него приемника за заредени частици, тъй като сондата се движи извън хелиосферата на Слънцето и следователно слънчевият вятър вече не достига до апарата. По този начин уредът PLasma Science се оказва практически безполезен и в същото време отнема безценна енергия от сондата.

Между другото, в сондата „Вояджър 1“ инструментът PLS спря да работи още през 80-те години на миналия век. Източникът на енергия и на двата „Вояджър-а“ е един и същ – това е радиоизотопен термоелектрически генератор (RTG), работещ на базата на разпад на плутоний. Всяка година той губи 4 вата енергия. За работата на „Вояджър 2“ през 2023 година е изключена веригата за стабилизиране на захранването, която също консумира енергия, но през цялото време е в режим на готовност. Това добави поне 3 години полетно време към сондата. В допълнение към това изключването на инструмента PLasma Science ще добави още няколко години полетно време.

На „Вояджър-2“ продължават да работят четири научни инструмента. Те продължават да събират и изпращат данни на Земята.

При „Вояджър-1“ НАСА не рискува да изключи устройството за стабилизиране на захранването. Тази сонда прелетя на около 5 милиарда километра по-далеч от Земята от своя близнак и се отдалечава от траекторията на „Вояджър-2“.

„Вояджър-1“ се смята за по-ценен апарат и НАСА не възнамерява да го рискува излишно.

Тази година и двете сонди навършват 47 години. Те преживяха много приключения още през първите си години на работа, но също така те имат шанс да преживеят своята 50-годишнина и може би повече.