„Джеймс Уеб“ откри в космоса „малки червени точки“, съдържащи необяснимо огромни черни дупки

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) на НАСА даде възможност да се надникне в ранната Вселена, където учените откриха много неочаквани неща, които биха могли да променят представата ни за нейната еволюция. Например, бяха открити свръхразвити галактики и черни дупки, които са твърде големи, за да бъдат обяснени от традиционните теории. „Джеймс Уеб“ може да намери отговори на тези въпроси. Всичко, което е необходимо е време и наблюдение.

През пролетта на миналата година за първи път стана известно за откриването на нов клас галактики от „Джеймс Уеб“.

На инфрачервените изображения, получени от телескопа бяха открити множество „червени точки“, които бяха допълнително класифицирани като далечни галактики. Те бяха наречени галактики от типа „малки червени точки“ (Little red dots – LRD). По-късно бе установено, че тези галактики могат да съдържат в центровете си свръхмасивни черни дупки, с други думи, те бяха разглеждани като квазари или активни галактични ядра.

Това обаче не са квазарите, с които бяхме свикнали след откриването им преди около 70 години. Активните ядра на „малките червени точки“ не бяха наблюдавани в рентгеновите лъчи и като цяло бяха сравнително слабо светещи. Новата работа, която засега присъства само на уебсайта arXiv preprints има за цел да изследва по-подробно LRD галактиките и изглежда е разкрила тяхното пространство.

„През 2023 и 2024 година ние и други групи в първите набори от данни на Джеймс Уеб открихме скрита досега популация от AGN (активни галактични ядра) в ранната Вселена. Светлината, която виждаме от тези обекти, особено по-червената идва от акреционните дискове около свръхмасивни черни дупки. Тези обекти станаха известни като „малки червени точки“, защото така изглеждат на изображенията от JWST.“

казва Джоррит Мати, водещ автор на статията

С помощта на допълнителни наблюдения и изчисления учените успяха да направят точна 3D карта на местоположението на седемте LRD галактики. Всички идентифицирани галактики се намират на около 1,5 милиарда светлинни години от Големия взрив. Оценката на звездната популация на галактиките показа, че централните свръхмасивни черни дупки във всяка галактика съставляват около 10% от масата. Това е изключително голям размер – до 1000 пъти по-масивен от общоприетото схващане. В галактиките около нас и там, където можем да определим масата на ЛРД, на тези обекти се падат не повече от 0,01 % от масата. В същото време диаметърът на галактиките с ЛРД е само няколко процента от диаметъра на Млечния път, да речем.

От друга страна, откриването на тези „малки червени точки“ може да бъде стъпка към обяснението на подобно явление като твърде бърз растеж на свръхмасивни черни дупки.

В ранната Вселена по-малко от един милиард години след Големия взрив са открити много прекомерно големи SFD, които не могат да бъдат обяснени с общоприетата теория за еволюцията на тези обекти. Съществува хипотеза, че те първоначално са били големи, тъй като са се родили от масивен облак първична материя. Откриването на LRD галактики може да подскаже друга версия на събитията, а именно високата концентрация на материя в пространството на ранната Вселена, която е позволила на черните дупки да се хранят на предела на възможностите си и бързо да натрупат маса.