„Джеймс Уеб“ разкрива изненадващ недостиг на свръхмасивни черни дупки

Екип от астрономи използва космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), за да открие, че ранната Вселена е била на възраст между 4 и 6 милиарда години и е имала по-малко свръхмасивни черни дупки, отколкото се смяташе преди.

Екипът използва „Уеб“, за да проучи регион от космоса, известен като Разширената ивица Грот, близо до съзвездието Голямата мечка. Добре познатият регион съдържа около 50 000 галактики и за първи път е изследван от толкова мощен телескоп като „Джеймс Уеб“.

Използвайки „Уеб“, те биха могли да надникнат зад облаците прах и да се открият повече подробности за древните черни дупки. Астрономите също бяха изненадани да срещнат много по-малко черни дупки по време на своите наблюдения, отколкото очакваха.

„Джеймс Уеб“ продължава да надниква по-далеч от всякога

В изявление за пресата, публикувано от Университета на Канзас, Алисън Къркпатрик, ръководител на екипа, обясни:

„Наблюденията ни бяха направени през миналия юни и декември и ние се стремяхме да определим как са изглеждали галактиките по време на разцвета на образуването на звезди във Вселената. Това е поглед назад във времето от 7 до 10 милиарда години в миналото“.

Екипът използва средния инфрачервен инструмент на „Уеб“ (MIRI), за да надникне в галактиките, които са съществували преди 10 милиарда години. Те публикуваха откритията си в нова статия в сървъра за предпечат ArXiv.

Изненадващо, екипът откри много по-малко активни галактически ядра, отколкото очакваше. Активното галактическо ядро ​​или AGN е вид свръхмасивна черна дупка, нагряваща околния материал, който „яде“, създавайки огромни количества радиация. Те са толкова ярки, че често засенчват всички звезди в тяхната галактика домакин.

Тъй като „Уеб“ може да надникне много по-далеч в миналото, екипът очаква да намери много нови активни галактически ядра в сравнение с предишни проучвания на същия регион. Вместо това те откриха само шепа ненаблюдавани преди това активни галактически ядра.

„Резултатите изглеждаха напълно различни от това, което очаквах, това доведе до първата ми голяма изненада“, обясни Къркпатрик. „Едно важно разкритие беше недостигът на бързо растящи свръхмасивни черни дупки. Това откритие повдигна въпроси относно местонахождението на тези обекти“.

Къркпатрик добави, че предишните темпове на растеж на свръхмасивни черни дупки, базирани на наблюдения на региона от космическия телескоп „Спицър“, може да са били надценени, тъй като телескопът е позволил на астрономите да наблюдават само най-ярките и най-бързо растящи примери.

Подробности за Стрелец A*

Новите открития предполагат, че ранната Вселена може да е била по-стабилна, отколкото се смяташе досега.

„Откритията от проучването предполагат, че тези черни дупки не растат бързо, поглъщат ограничен материал и може би не оказват значително влияние върху техните галактики домакини“, каза Къркпатрик. „Това откритие отваря изцяло нова перспектива за растежа на черните дупки, тъй като сегашното ни разбиране до голяма степен се основава на най-масивните черни дупки в най-големите галактики, които имат значително въздействие върху техните домакини“.

Изследователите вярват, че новите открития могат също да хвърлят нова светлина върху еволюцията на нашата галактика.

Известно е, че астрономическия радиоизточник в центъра на нашата галактика, Стрелец A*, поглъща околната материя с невероятно бавно темпо.

„Нашата черна дупка изглежда доста безпроблемна, не показва много активност. Един важен въпрос относно Млечния път е дали някога е бил активен или е преминал през фаза на активно галактическо ядро“, продължи Къркпатрик. „Ако повечето галактики, като нашата, нямат откриваемо активно галактическо ядро, това може да означава, че нашата черна дупка никога не е била по-активна в миналото“.