„Дяволската комета“ се е насочила към Земята и ще можем да я наблюдаваме с невъоръжено око

Така наречената „Дяволска комета“ всъщност има много по-малко ужасяващо име: 12P/Pons-Brooks. Тази комета с малък орбитален период (по-малък от 200 години) обикаля около Слънцето веднъж на всеки 71,2 години, подобно на известната Халеева комета.

Понс-Брукс не е новодошла за нашата Слънчева система. Знаем за Понс-Брукс от 1812 г., когато ловецът на комети Жан-Луи Понс я забелязва като блед обект с яркост, равняваща се на магнитуд 4. Но наблюденията на кометата не са достатъчно точни, за да предскажат точно кога или къде ще се върне. Поради това че тя е преоткрита през 1883 г. от Уилям Брукс. Когато съвременните астрономи връщат лентата назад, става ясно, че може би кометата е била записана и при предишни преминавания, още през 1385 г.

Защо мислим, че кометата е по-голяма от Еверест (върхът е с височина 8849 метра)? Определянето на размера на комета е трудно, без да се наблюдава директно чрез космически кораб или радар, но в документ от 2020 г., публикуван в Research, се изчислява на база на нейната яркост по това време, че нейното ядро – парчето лед и скала, което съставлява кометата, е с диаметър около 17 километра. Това е двойно по-голямо от Еверест, въпреки че вероятно тази стойност е надценена, тъй като методът, който изследователите използват, затруднява определянето къде точно спира ядрото и започва обвивката от газ, лед и прах, изхвърлена от повърхността на кометата.

Въпреки надценяването на размера на кометата, е ясно, че това е един оргомен обект. За сравнение, Халеевата комета е почти със същия размер – около 15 километра по най-дългата си страна. Тази оценка е потвърдена, тъй като сме посещавали кометата с космически кораб.

Рогата на „Дяволската комета“

Защо Понс-Брукс изобщо се нарича Дяволската комета? В края на юли 2023 г. кометата претърпява изблик на газ и прах и така яркостта ѝ скача 100 пъти – за една нощ тя се преминава от магнитуд 17 на магнитуд 12 (скалата е логаритмична и дефинирана така, че звезда с величина 1 е точно 100 пъти по-ярка от звезда с величина 6). Такива изблици са случайни, непредсказуеми и не съвсем често срещани, въпреки че изследователите отбелязват, че Понс-Брукс показва подобно поведение няколко пъти до момента.

Този изблик кара комата да се изкриви във форма на подкова или рога, с тъмен център и ярки „крила“. Поради това тя получава популярното наименувание „Дяволска комета“. Някои я наричат още кометата на Хилядолетния сокол, на името на кораба от Междузвездни войни. След избухването кометата отново се „успокоява“ и яркостта й останва постоянна до началото на този месец, когато избухва отново, възвръщайки рогата си.

Астрономите не са напълно сигурни какво причинява рогата, но смятат, че може да се дължи на неравномерното изхвърляне на газ и прах. Може би има една област от повърхността, която не е толкова бурна и остава тъмна, докато зоните от двете й страни са светли. Или може би това е ефект на сянка, при който по-плътно вещество или топография в центъра на кометата видимо блокира част от яркото вещество зад нея.

„Дяволската комета“ не представлява опасност за Земята

Освен че звучи като зъл рогат звяр, сензационните заглавия могат също така да създадат впечатлението, че Понс-Брукс е реална опасност за Земята. Това обаче не е така.

Когато Понс-Брукс обикаля Слънцето в перихелий, той прави това от разстояние 0,8 астрономическа единица (119,7 милиона километра). Това е доста по-близо до Слънцето спрямо орбитата на Земята, но не толкова близо, колкото Венера, която се намира на малко над 0,7 AU от Слънцето. Тъй като Понс-Брукс навлиза и след това излиза от вътрешната Слънчева система, може да си помислите, че трябва да пресече орбитата на Земята, за да стигне до там. Но и това не е така.

Не забравяйте, че пространството е триизмерно. И докато всички планети в нашата Слънчева система обикалят около Слънцето в относително плоска равнина, кометите не следват това правило. Понс-Брукс има силно наклонена орбита, поради което тя се спуска над еклиптиката (въображаема равнина, в която планетите обикалят) докато обикаля около Слънцето. Така Понс-Брукс ще премине между орбитите на Земята и Венера преди отново да излезе от вътрешната Слънчева система. Тя никога няма да пресече орбитата на Земята и не може да представлява ни най-малка опасност. Разстоянието, на което тя ще се приближи до нашата планета, е около 1,5 AU през юни 2024 г.

Може да се види по време на предстоящото пълно слънчево затъмнение

Последният път, когато кометата Понс-Брукс преминава през перихелия (най-близката точка до Слънцето в нейната орбита), е през 1954 г. Следващият ще бъде на 21 април 2024 г. Това е само две седмици след пълното слънчево затъмнение на 8 април, което ще пресече Северна Америка. В това време кометата Понс-Брукс ще бъде в небето близо до Слънцето. Вероятно тя ще бъде достатъчно ярка, за да се заснеме, а ако избухне отново, може би дори ще бъде видима с невъоръжено око докато Луната покрива Слънцето.

Кометите са не само красиви, но и ни предлагат възможност да изучаваме градивните елементи на нашата Слънчева система и взаимодействието между Слънцето и обектите, които го обикалят. Така че следващия път, когато чуете за Дяволската комета, ще знаете, че това е наистина вълнуващ и добронамерен посетител.