Земята се сдоби с нова луна

От Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз (МАС) обявиха, че в орбита около Земята има втора луна от около три години.
Въпреки, че вълнението покрай това откритие расте, е важно да отбележим, че тази луна далеч не е толкова впечатляваща, колкото основната ни Луна.

Поради малките си размери обектът е изключително блед – диаметърът му е между един и шест метра. За съпоставка, нашата Луна достига в диаметър около 3500 километра.

Тялото е засечено за пръв път от американските астрономи Теодор Пруйн и Каспър Вежхос на 15 февруари 2020 г. За тази цел те използват 1,52-метровия телескоп в обсерваторията на Маунт Лемън, Аризона.

Последващи наблюдения позволяват да се изчисли орбитата на новооткритото тяло. На 25 февруари от Центъра за малки планети обявиха откритието, като обектът получи наименуванието 2020 CD₃. Тогава те потвърждават, че обектът наистина орбитира около Земята.

Как се сдобихме с нова луна

Всъщност 2020 CD₃ принадлежи към клас астероиди, чиито орбити пресичат земната. От време на време се случва някой такъв да се приближи до Земята и дори да се сблъска с нея. В случай на такъв сблъсък обаче не би имало катастрофални последици за нас, тъй като обектите като 2020 CD₃ са прекалено малки и биха изгорели в атмосферата преди да достигнат повърхността на Земята.

Вместо да се блъсне в нашата планета, 2020 CD₃ е „прихванат“ в орбита, която се разпростира на по-голямо разстояние, от това, на което се намира нашата много по-голяма Луна.

Така наречените „мини луни“, като новооткрития обект, идват и си отиват. Най-вероятно 2020 CD₃ в момента приключва последната си обиколка преди да се освободи от гравитационната прегръдка на Земята.

Ново проучване предполага, че във всеки един момент Земята е придружавана от поне една мини луна с диаметър повече от един метър, която прави поне една обиколка около Земята.

Нека не се привързваме към новата ни луна, тъй като тя няма да е с нас още много време. Мини луните не остават задълго в орбита около Земята, защото гравитационните притегляния от голямата ни Луна и от Слънцето правят орбитите им нестабилни. След като са гравитационно прихванати, те обикновено остават в орбита няколко години, преди да влязат в орбита около Слънцето.

Непредсказуеми

Когато засечем мини луна, е трудно да предскажем точната ѝ орбита и размери, тъй като обикновенo тези обекти са малки и орбитата им е непостоянна.

Между септември 2006 г. и юни 2007 г. предишен наш посетител, известен като 2006 RH₁₂₀, направи четири обиколки около Земята преди да продължи по пътя си. Вече той е пропътувал разстоянието до далечната страна на Слънцето, като се очаква през 2028 г. отново да премине близо до Земята.

2020 CD₃ е интересно откритие, от което не се очакват нито катастрофални последици, нито повече лунна светлина за вечерните разходки. Поне за малко обаче нашата Луна се сдоби с малък братовчед, който да ѝ прави компания.