Ново изследване на учени, занимаващи се с Марс откри сериозни прилики между почвите в кратера Гейл на Червената планета и почвите в Нюфаундленд, Канада, където климатът е субарктичен и студен.
Почвите често се използват от учените за описване на историята на околната среда, тъй като съдържащите се в тях минерали могат да ни разкажат за еволюцията на ландшафта във времето. Разбирането на начина, по който са се образували тези материали може да помогне да се отговори на отдавнашни въпроси за миналите климатични условия на Марс.
Почвите и скалите в кратера Гейл представляват записи на климата на Марс отпреди 3 до 4 милиарда години, когато на планетата е имало сравнително много вода – същият период, когато на Земята се е появил живот.
„Кратерът Гейл е древно езерно дъно, в което очевидно е имало вода, но какви са били условията на околната среда, когато там е имало вода? Никога няма да намерим пряк аналог на марсианската повърхност, защото условията на Марс и Земята са много различни, но можем да изучаваме тенденциите в земните условия и да ги използваме за екстраполация на марсианските проблеми“.
обяснява д-р Антъни Фелдман, почвовед и геоморфолог в Института за изследване на пустинята
Марсоходът „Curiosity“ на НАСА изследва кратера Гейл от 2011 година насам и за това време е открил различни почвени материали, известни като рентгенови аморфни материали. Тези компоненти на почвата нямат типичната повтаряща се атомна структура, която определя минералите, и поради това е трудно да бъдат характеризирани с помощта на традиционни методи като рентгеновата дифракция.
Когато рентгеновите лъчи са насочени към кристални материали като диаманта, те се разсейват под характерни ъгли в зависимост от вътрешната структура на минерала. При рентгеновите лъчи на аморфен материал обаче не се получават тези характерни отпечатъци.
Този метод беше използван от марсохода „Curiosity“, за да докаже, че рентгеновият аморфен материал съставлява между 15 и 73 % от изследваните почвени и скални проби в кратера Гейл.
„Можете да си представите рентгеновите аморфни материали като желе. Това е смес от различни елементи и химикали, които просто се плъзгат един по друг.“
обяснява д-р Фелдман
„Curiosity“ също така анализира химически проби от почва и скали, като установи, че аморфният материал е богат на желязо и силициев диоксид, но беден на алуминий. Извън ограничената химическа информация учените все още не разбират какво представлява този аморфен материал и какво казва неговото присъствие за миналите среди на Марс.
Д-р Фелдман и колегите му изследват три места в търсене на подобен рентгенов аморфен материал: платото Грос Морн в Националния парк Грос Морн в Нюфаундленд, планините Кламат в Северна Калифорния и Западна Невада. На тези три места има серпентинови почви, които изследователите очакват да са химически подобни на аморфния материал в кратера Гейл: богати на желязо и силициев диоксид, но с ниско съдържание на алуминий. Местата също така предоставят набор от валежи, снежна покривка и температури, които биха могли да помогнат да се разбере вида на условията на околната среда, които благоприятстват образуването на аморфен материал и неговото запазване.
На всеки обект екипът изследва почвите с помощта на рентгенова дифракция и трансмисионна електронна микроскопия, което им позволява да видят почвените материали по-подробно. Субарктическите условия в Нюфаундленд довели до появата на материали, които били химически сходни с тези, открити в кратера Гейл и нямали кристална структура. Почвите, образувани в по-топлия климат на Калифорния и Невада не бяха такива.
„Това показва, че тези материали се нуждаят от вода, за да се образуват, но също така се нуждаят от ниски, близки до нулата средногодишни температури, за да се запазят в почвите. Аморфните материали често се считат за относително нестабилни, което означава, че на атомно ниво атомите все още не са се организирали в крайните си, по-кристални форми. Предполагаме, че много студените, близки до точката на замръзване условия са един от ограничаващите кинетични фактори, които позволяват на тези материали да се формират и запазят.„
обяснява д-р Фелдман.
Това изследване подобрява разбирането ни за климата на Марс. Резултатите показват, че изобилието на този материал в кратера Гейл съответства на субарктични условия, подобни на тези, наблюдавани например в Исландия.
Работата на екипа е публикувана в списание Communications Earth and Environment.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
