Индийската станция „Чандраян-3“ изпрати първите снимки на Лунната повърхност от орбита

Автоматичната лунна станция на Индия „Чандраян-3“ предаде първите снимки, направени от близката до Луната орбита, в която успешно навлезе миналата събота, съобщaва BBC.

Индийската организация за космически изследвания (ISRO) заяви, че всички системи на „Чандраян-3“ функционират нормално, като отбеляза, че това е третият пореден път, в който нейни специалисти успешно извеждат апарат в лунна орбита. Първата лунна мисия „Чандраян-1“ беше изстреляна от ISRO през 2008 година, а втората „Чандраян-2“ беше изстреляна през 2019 година, но опитът за приземяване на космическия апарат тогава се провали.

Кадрите може да видите в клипчето по-долу:

Настоящата мисия включва доставянето на новия марсоход „Прагяан“ на повърхността на естествения спътник на Земята с помощта на модула за кацане „Викрам“. При успех Индия ще стане четвъртата страна в света след СССР, САЩ и Китай, която е успяла да осъществи меко кацане на космически апарат на Луната. Модулът за кацане тежи 1 500 килограма, а луноходът – 26 килограма.

„Луноходът има 5 инструмента, които ще се използват за изучаване на физическите характеристики на лунната повърхност, атмосферата в близост до повърхността и тектоничната активност за изучаване на случващото се под повърхността. Надявам се, че ще открием нещо ново.“

заяви ръководителят на ISRO Срийдхара Паникер Соманатх

Какво следва?

Крайната цел на ISRO е да подготви „Чандраян-3“ за меко кацане на по-слабо проучения южен полюс на Луната около 23 август. Това ще бъде постигнато чрез постепенно намаляване на скоростта на космическия апарат през следващите няколко седмици.

Според ISRO първата такава маневра е извършена вчера, а следващата е планирана за 9 август.

Ще бъдат извършени поне 3 маневри, за да се издигне космическият кораб на височина 100 километра над избраното място за кацане. След като космическият кораб достигне тази оптимална височина за кацане, спускаемият модул и марсоходът постепенно ще се отделят от двигателния модул. В предстоящите изпълнени с напрежение фази ще бъде изпълнена поредица от сложни маневри, за да се постигне плавно кацане.

14 дни ще се събират важни данни за лунната повърхност

Захранваните със слънчева енергия спускаем апарат и марсоход ще разполагат с приблизително 1 лунен ден или 14 земни дни, за да проучат заобикалящата ги среда и да съберат важни лунни данни.

Южният полюс на Луната е един от най-неизследваните лунни райони, както и чудесна цел за бъдещи мисии в дълбокия космос.

Научните данни сочат, че в този регион се намира огромен резервоар от лед в постоянно засенчените кратери. Някои от тези кратери не са получавали слънчева светлина в продължение на милиарди години са с температури до -203°C. Изследването на тези девствени кратери може да даде представа и за етапите на формиране на Слънчевата система.