Китай направи поредна крачка към колонизирането на Луната и Марс, като създаде мрежа за сателитна навигация и комуникация

Китай завърши разполагането на спътникова навигационна и комуникационна мрежа в пространството от Земята до далечната орбита около Луната. Това означава, че в обширното пространство около Земята и Луната могат да се извършват безопасни и точни пътувания с космически кораби и да се осигури навигация по повърхността на Луната. Подобна възможност проправя пътя за първите практически стъпки към колонизирането на Луната и Марс, което не може да бъде пренебрегнато.

Cislunar – пространството между Земята и Луната, включително техните орбити ще се превърне в най-натовареното място в Слънчевата система през следващите десетилетия. За граждански и военни операции в това пространство се разработват както нови ракетни двигатели, които трябва да могат бързо да променят орбитите си и да осигуряват дълги периоди на ускорение, без да се съобразяват с ограничените запаси от гориво, така и собствени комуникационни и навигационни системи. И докато двигателите не са лесна област, навигацията и комуникациите вече работят, макар и в ограничена степен.

Китайската спътникова мрежа за навигация и комуникация разчита на три спътника: DRO-L, DRO-B и DRO-A.

Съкращението DRO означава „дълга ретроградна орбита“ около Луната, по която спътниците могат да се движат по икономичен начин. Спътниците DRO-B и DRO-A се намират на разстояние 310-450 000 километра от Земята. Спътникът DRO-L е разположен в близката до Земята полярна орбита с височина 500 километра. И трите спътника създават триъгълник, чиито сигнали (и атомните часовници на всеки спътник) могат да се използват за навигация в необятното пространство.

Изстреляни през март миналата година, спътниците се нуждаеха от 5 месеца, за да достигнат целта си и я достигнаха в края на август, а преди няколко дни китайските медии съобщиха, че системата за комуникация и навигация в окололунното пространство е започнала работа. Сега спътниците се нуждаят само от два часа обмен на сигнали за точна навигация, докато преди това са били необходими два дни с участието на земни наблюдатели.

„Преди говорехме за достигане на звездите“, обясняват създателите на мрежата. – Сега всъщност изграждаме пристанище в дълбокия космос. Тази мрежа от три спътника действа като „маяк“ в близкото до Луната пространство, който може да служи като отправна точка за бъдещи лунни бази и дори да служи като канал за предаване на данни за марсиански мисии“.