Кометите ли са донесли живота на Земята?

Откъде се е появил животът на Земята? Този въпрос е толкова интригуващ днес, колкото е бил и в древността – още през IV в. пр. Хр. Аристотел с опитва да разгадае този фундаментален въпрос. Той подкрепя теорията за самозараждането, според която живите организми могат да произлязат от нежива материя. Оттогава науката е напреднала много, но все още нямаме отговор на този изконен въпрос. А работещите в посока на разгадаването му не са никак малко – изследователи от областта на физиката, химията, астрономията и биологията поставят въпроса за зараждането и същността на живота на Земята в основата на дейността си.

Враждебната Протоземя

Изводите от изследвания по този въпрос през последните пет десетилетия сочат, че е възможно сложните самовъзпроизвеждащи се клетки да са се появили на Земята още във враждебните условия на Протоземята. Протоземята, или младата Земя, наистина е приличала на изгарящ ад, откъдето произлиза и името на периода (еона), в който тя се е зародила – Хадей (Хадес е богът на подземното царство в древногръцката митология).

През 50-те години на миналия век химиците Харолд Урей и Стенли Милър демонстрират, че малки, жизненоважни молекули, като аминокиселините, могат да оцеляват при враждебните условия, присъщи за младата Земя – изключително високи температури и засилена вулканична активност. Аминокиселините са карбоксилни киселини, които участват в изграждането на белтъците. Поради това те се смятат за основни градивни елементи на живота. Базирайки се на допускането, че е възможно аминокиселините да оцелеят в тежките условия на Протоземята, изследователите разработват няколко теории относно това как тези градивни блокове на живота са се появили на Земята.

Late Heavy Bombardment

Една от основните тествани теории за произхода на живота се основава на изобилието от кометни сблъсъци на Протоземята. Преди 4 милиарда години на Земята настъпва период на „бомбардировка“ на Земята от различни космически тела, известен като Late Heavy Bombardment.

Това се случва, тъй като в този период Слънчевата система още е в период на формиране и съществува голямо количество вещество, което все още не се е обособило като отделно космическо тяло. Това вещество се блъска във вече формираните протопланети, включително и Земята, под формата на астероиди, метеорити и комети. Смята се, че при тези сблъсъци безпризорните космически камъни оставят след себе си огромни количества вода на повърхността на Земята. Всъщност е много вероятно именно този процес да е допринесъл за „доставяне“ на голяма част от водата, която днес се съдържа в земните океани.

Затова е разумно да допуснем, че е възможно подобни сблъсъци да са допринесли за наличието на други важни химични елементи. Кометите са изградени от веществото, което остава след образуването на планети в дадена звездна система. Поради това се смята, че те имат подобен химичен състав на този на зараждащата се планета Земя – по-специално, метан, въглероден оксид, метанол и амоняк.

Ново изследване цели да разбере въздействието на космическата среда върху химичния състав на една комета. За тази цел изследователите успяват да създадат в лабораторни условия модели на комети, преминаващи през космическото пространство. Резултатът от изследването показва, че космическата радиация може да превърне тези основни молекули в по-сложни въглеродни съединения, дори и при ниските космически температури от 2,7 Келвина.

Имаме ли реални доказателства в подкрепа на тази теория?

При изследване на метеорита, който падна близо до Мърчисън, щата Виктория, в Австралия през 1969 г., се оказва, че той съдържа два вида аминокиселини. Това означава, че кометите биха могли да пренесат тези протеинови строителни блокове, ключови за живите организми, в океаните на Земята, и впоследствие от тях да се  развият сложни клетки.

През 2004 г. пък мисията Stardust на NASA успя да събере вещество около кометата  81P/Wild. Чрез анализ на събраното вещество се откриха следи от най-простата аминокиселина глицин, както и за метиламин и етиламин. Това са химикали, които спосбстват образуването на глицин.

След това, през 2014 г., докато сондата Philae, изведена на борда на космическия кораб Rosetta, беше на път към повърхността на кометата 67P, се откриха органичните молекули метил изоцианат, ацетон, пропан и ацетамид, както и органични полимери. Тези открития отново потвърждават теорията, че е възможно кометите да са „доставили“ ключови за живота химични елементи на Земята.

Експериментите показват, че сложни органични молекули могат да преживеят катастрофата на комета с нашата планета. Колко значителен е приносът на такива сблъсъци за „покълването” на живота на младата Земя? Предстои да разберем.