Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ забеляза звезда, изхвърляща свръхзвукови струи

От изстрелването си досега усъвършенстваният космически телескоп „Джеймс Уеб“ разкрива скрити досега области на космоса, недостъпни за други телескопи. Пример за това са регионите на звездообразуване, които често са трудни за наблюдение поради разположението им в гъсто населени облаци от газ и прах.

Сега учените могат да заснемат и изследват такива региони в безпрецедентни детайли благодарение на инфрачервените възможности на „Джеймс Уеб“. Космическият телескоп вече е документирал жива и енергична среда около много млада звезда (протозвезда), която все още натрупва маса по пътя си към превръщането си в масивно небесно тяло, подобно на нашето Слънце.

Новото зашеметяващо изображение разкрива двуполюсния изходящ поток на тази протозвезда. На изображението двете насочени струи, изхвърлени от централната звезда изглеждат „възлови и извиващи се“ и са наречени Хербиг-Харо 211. Можете да видите изображението по-долу:

Тази област на звездообразуване се намира на разстояние 1000 светлинни години от Земята в посока на съзвездието Персей.

Тази протозвезда вероятно е двойна звезда

Обектите на Хербиг-Харо (HH) са ярки, свръхзвукови биполярни струи от газ и прах, които обикновено се свързват с новородени звезди. Тези преходни обекти възникват, когато новообразуваните звезди изхвърлят в пространството огромни количества йонизирана плазма от своите полюси.

Обектите са кръстени на астрономите Джордж Хербиг и Гилермо Харо, които ги изследват и характеризират независимо един от друг в началото на 20-ти век.

Според официалното съобщение на НАСА, новото инфрачервено изображение на „Джеймс Уеб“ изобразява изтичане от протозвезда от клас 0 (не се вижда на изображението).

НАСА я описва като „детски аналог на нашето Слънце, когато то е било на не повече от няколко десетки хиляди години и с маса само 8% от тази на днешното Слънце (в крайна сметка тя ще се превърне в звезда като Слънцето)“.

Отличното инфрачервено „зрение“ на „Джеймс Уеб“ му позволява да улови сложните детайли на тези струи, които иначе биха били покрити от звездния материал на звездообразуващия регион. Телескопът улавя много по-остри черти в сравнение с по-ранните изображения на HH 211, получени от други телескопи.

Според последните открития на „Джеймс Уеб“, изходящият поток на обекта е доста бавен в сравнение с по-зрели протозвезди с подобен тип изходящи потоци. Измерената скорост на най-вътрешните структури на изхода е между 80 и 100 километра в секунда.

Екипът установи, че ударните вълни, генерирани от обекта нямат необходимата енергия, за да разградят молекулите на отделните им атоми и йони.

Тези нови открития на Уеб са от решаващо значение за разбирането на звездообразуването и ранните фази на звездния живот.