Коя е най-малката известна планета?

Въпреки че Kepler 37-b от повече от десетилетие е известна като най-малката открита до момента планета, тя няма да носи тази титла завинаги.

По повечето критерии Земята е малка планета. Най-голямата планета в Слънчевата система, Юпитер, може да побере над 1300 Земи в обема си. Но Земята не е най-малката планета в Слънчевата система – тази титла се връчи на Меркурий, след като Плутон беше „понижен“ в планета джудже през 2006 г. Но дали съществуват още по-малки планети? И ако да, знаем ли за такива?

Не е изненадващо, че много малки екзопланети или планети, обикалящи около други звезди, са изключително трудни за забелязване. Но от тези, които изследователите са открили, най-малка е Kepler 37-b. Откритa през 2013 г. с помощта на „пенсионирания“ през 2018 г. космически телескоп Kepler, тази планета е по-малка от Меркурий и е приблизително със същия размер като нашата Луна.

„Открихме доста планети, подобни по размер на Земята, но не и такива по-малки от нея“, каза Томас Баркли, астрофизик от Центъра за космически полети Goddard на NASA и главен автор на статията от 2013 г., която за първи път съобщава за планетата Kepler 37-b.

Пасажен метод

Както всички екзопланети, открити от космическия телескоп Kepler, планетата Kepler 37-b беше открита с помощта т.нар. пасажен метод. Докато далечни планети обикалят около своите звезди, те преминават пред (правят пасаж пред) своите звезди. Това причинява леко затъмняване на блясъка на звездата. За звезди и планети в правилната позиция спрямо нашата Слънчева система изследователите могат да анализират амплитудата на затъмняването и да направят извод не само за съществуването на планета, но и за някои от нейните свойства – състав, разстояние до звездата и размер.

Както подсказва името й, тази малка екзопланета обикаля около звездата Kepler 37, която е на около 209 светлинни години от Земята. Kepler 37 е същият тип звезда като Слънцето, но е малко по-малка и по-хладна. Освен на планетата Kepler 37-b, звездата е домакин на три други планети, въпреки че никоя от тях не е толкова малка, колкото нея. За да потвърди размера на звездата Kepler-37 и на Kepler 37-b, екипът на Баркли работи с колеги, които използват астеросеизмология, което представлява анализ на естествените колебания в яркостта на звездата.

Kepler 37-b е скалист свят, разположен много по-близо до своята звезда, отколкото Земята – или дори Меркурий – е до Слънцето. Поради това на Kepler 37-b са необходими едва 13,4 земни дни, за да обиколи своята звезда. Подобно на Меркурий, този свят вероятно има изключително сурови условия на повърхността и няма атмосфера.

Какво е планета?

А дали всъщност Kepler 37-b е планета? Със сигурност тя не е като никоя от планетите в Слънчевата система. Всъщност, според Баркли, определението за планета е съобразено най-вече с нашата Слънчева система. Според Международния астрономически съюз (IAU) една планета трябва да орбитира около звезда, да е достатъчно голяма, за да образува сферична форма и да е „разчистила“ орбитата си от всякакви други обекти.

При екзопланетите е по-трудно да се определи със сигурност дали една екзопланета наистина разчиства от орбитата си отломки и други обекти с подобен размер. Въпреки това според изследователите Kepler 37-b най-вероятно изпълнява това условие. „Обектът е достатъчно голям и има достатъчно силна гравитация. Освен това той е достатъчно близо до своята звезда, за да изчисти орбитата си“, сподели Баркли. „Така че със сигурност той трябва да се счита за планета във всяко отношение.“

Nancy Grace Roman Space Telescope

Въпреки че Kepler 37-b носи титлата „най-малка планета“ от повече от десетилетие, тя няма да носи това наименование завинаги. Откакто космическият телескоп Kepler беше спрян през 2018 г., изследователите измислят нови начини за откриване на екзопланети. За тази цел ще спомогне римският космически телескоп Nancy Grace, планиран за изстрелване най-късно през май 2027 г., за който Баркли е оперативен изследовател.

Телескопът ще използва метода на микролещите – вид гравитационна леща за откриване на екзопланети. При този метод събитията се наблюдават, когато гравитацията на звезда „огъва“ визуално светлината от по-далечна фонова звезда. При перфектна позиция по-близката звезда работи като леща за фоновата звезда, увеличавайки нейната светлина. Ако по-близката звезда има планета, светлината се усилва повече. Така учените могат да анализират малкия скок в светлината, за да направят извод за свойствата на екзопланета, обикаляща около по-близката звезда.

Според NASA телескопът Nancy Grace има способност да открие около 2600 екзопланети чрез сканиране на небето за тези събития. Новият телескоп „почти сигурно ще открие планети, по-малки от Kepler 37-b“, сподели Баркли.

Повече за предстоящата мисия Nancy Grace Roman Space Telescope можете да откриете тук.