Луната на Юпитер Европа „свети в тъмното“

Според ново проучване ледената луна на Юпитер Европа е един своеобразен фар, който буквално свети дори и в дълбоката тъмнина далеч от Слънцето. Мощната радиационна среда на Юпитер вероятно осветява ледената черупка на Европа, която най-вероятно крие под себе си огромен, потенциално обитаем океан от солена вода. Това нощно сияние обаче не е само едно страхотно зрелище – то може би крие отговорът на въпроса дали на Европа има живот.

„Ако Европа не беше подложена на тази радиация, тя щеше да изглежда точно като нашата Луна – тъмна от неосветената от Слънцето страна“, сподели в изявление водещият автор на изследването Мърти Гудипати от Лабораторията за реактивно задвижване (JPL) на NASA в Южна Калифорния. „Но тъй като Европа е облъчвана от мощната радиация от Юпитер, тя свети в тъмното.“

Гудипати и екипът проучват това как органичните молекули в ледената обвивка на Европа могат да бъдат повлияни от заредените частици, които се вихрят около Юпитер с огромна скорост, уловени и ускорени от мощното магнитно поле на гигантската планета. За тази цел те строят инструмент, наречен Ледена камера (Ice Chamber), за тестване на високоенергийните радиационните условия на Европа. Чрез него изследователите тестват ефектите на радиацията върху модели на повърхността на Европа, съставени от воден лед и различни соли като натриев хлорид и магнезиев сулфат, за които се предполага, че съществуват в изобилир на повърхността на спътника.

„Това е ново!“

Резултатът от експеримента е, че радиацията кара симулираната повърхност на Европа да свети. Според изстедователите това явление не е учудващо. То се дължи на бързо движещи се заредени частици, които проникват в повърхността, възбуждат молекули под повърхността и така се генерира блясък.

„Никога не сме си представяли, че ще видим това, което в действителност наблюдавахме“, сподели в същото изявление съавторът на изследването Бриана Хендерсън, също изследовател от JPL. „Когато тествахме ледените композиции, блясъкът изглеждаше различно и всички просто го зяпахме известно време, след което възкликнахме: „Това е ново!“ Затова насочихме спектрометър към него и видяхме, че всеки тип лед имаше различен спектър.“

Europa Clipper

Цветът и интензивността на това сияние обаче не привличат само с красотата си – освен това те разкриват ключови подробности за състава на ледената обвивка на луната. Тъй като водата от предполагаемия океан под повърхнстта на Европа вероятно на места си проправя път до повърхността на Луната, чрез анализ на сиянието можем да направим оценка за състава на този воден океан. Вариациите в състава му крият улики за това дали Европа притежава условия, подходящи за поддържане на живот. Цветовите вариации вероятно варират от зеленикави и синкави до белезникави, в зависимост от химичния състав на повърхността.

Изследователите може би ще могат да наблюдават светлината отблизо сравнително скоро, благодарение на сондата Europa Clipper на NASA, която се очаква да бъде изстрелна през 2024 г. Clipper ще влезе в орбита около Юпитер, но ще премине в близост и до Европа десетки пъти. Така сондата ще събере данни, които ще помогнат на изследователите да направят оценка на това дали Европа е толкова обитаема, колкото се смята, и да планират мисия за кацане на Европа с цел търсее на живот.

JUICE

Екипът на Clipper разглежда резултатите от новото проучване, публикувано на 9 ноември в списание Nature Astronomy, за да определи дали блясъкът на Европа може да бъде засечен от инструментите на космическия кораб. „Когато попаднете в лаборатория, рядко ще чуете: „Може да открием това, когато стигнем там“, сподели Гудипати. „Обикновено е обратното – отиваш там, намираш нещо и се опитваш да го обясниш в лабораторията.“

Почти по същото време като Europa Clipper, Европейската космическа агенция ESA също планира мисия за изследването на Европа. Тя се нарича JUpiter ICy moons Explorer (JUICE) и представлява е междупланетна космическа сонда, която ще изследва три от Галилеевите спътници на Юпитер: Ганимед, Калисто и Европа (с изключение на най-вулканично активния спътник Йо). И за трите спътника се смята, че имат значителни количества вода под повърхността, което ги прави потенциално обитаеми. Сондата ще бъде изстреляна през юни 2022 г. и ще достигне Юпитер през октомври 2029 г. след 88 месечно пътуване.

Повече информация за мисията JUICE можете да намерите тук.