Меркурий беше ударен от мощно слънчево изригване, което вероятно е предизвикало рентгенови полярни сияния

Гигантско плазмено изригване от скритата далечна страна на Слънцето наскоро предизвика значително изхвърляне на коронална маса към Меркурий. Възможно е това да предизвиква невидими рентгенови полярни сияния около скалистата повърхност на планетата.

На 9 март 2024 г. избухна гигантско слънчево изригване – около 40 пъти по-широко от Земята, от далечната страна на Слънцето. То изхвърли масивен облак от плазма в пространството, който впоследствие се „разби“ в Меркурий, изтърквайки скалистата повърхност на планетата и потенциално предизвиквайки рентгенови сияния върху незащитения свят.

Обсерваторията за слънчева динамика (SDO) на NASA забеляза голяма, частично затъмнена плазмена нишка, експлодираща зад североизточния край на Слънцето. Въз основа на количеството видима плазма, изригването вероятно се е разпростряло на около 500 000 километра. Данните на SDO показват, че експлозията, която вероятно е оставила след себе си огромен „огнен каньон“ на повърхността на Слънцето. Освен това се очаква, че тя е освободила голямо изхвърляне на коронална маса, която се е сблъскала с Меркурий на 10 март.

Меркурий често е бомбардиран от подобни събития на изхвърляне на коронална маса поради близостта си до нашата звезда. В резултат на тези експлозии, малката планета няма останала атмосфера и е напълно изложена на пълната сила на тези слънчеви бури.

11-годишния цикъл на Слънцето

Когато електроните от такива изхвърляния ударят незащитената повърхност на Меркурий, те рязко се забавят. Това забавяне кара частиците да отделят енергия под формата на рентгенови лъчи, които учените могат да забележат от Земята. Резултатът е явление, подобно на полярните сияния тук на Земята. То се вижда в рентгеновия, а не във видимия спектър.

Гигантското изригване е знак, че експлозивният пик на приблизително 11-годишния слънчев цикъл на Слънцето, известен като слънчев максимум, може вече да е започнал. По време на слънчевия максимум изригванията и другите видове слънчеви бури избухват по-често и по-мощно, тъй като магнитното поле на Слънцето отслабва и в крайна сметка се преобръща. Изследователите вече виждат признаци, че това се случва. През последния месец те са наблюдавали някои от най-големите слънчеви бури от настоящия цикъл, включително чудовищно изригване от клас X – най-мощното от повече от шест години, и струя плазма, 15 пъти по-висока от Земята, изригнала от южния полюс на Слънцето.

Едно от най-големите притеснения по време на слънчевия максимум е, че изследователите не могат правилно да наблюдават обратната страна на Слънцето. Тя от своя страна може да крие гигантски слънчеви петна, които отприщват изненадващи слънчеви бури, като тази, която удари Меркурий. Възможно е тези слънчеви петна да се завъртят към Земята, докато Слънцето се върти, излагайки нашата планета на изригвания. През януари 2023 г. например скрито слънчево петно избълва коронална маса от клас X без предупреждение, която на косъм избегна Земята.

Едно тайно оръжие на NASA, за да бъдат уловени тези невидими тъмни петна, е марсоходът Perseverance, който може да „шпионира“ далечната страна на Слънцето от дома си на Марс. Това обаче работи само когато Земята и Марс са разположени от противоположните страни на Слънцето.