Метеорит от Марс, отдавна паднал на Земята хвърля светлина относно наличието на вода на Червената планета

Учените не се съмняват, че Марс някога е бил „топъл и влажен“. Водата е започнала да напуска планетата преди около 4 милиарда години и е изчезнала масово от повърхността ѝ преди 3 милиарда години. През последните години марсоходите търсят следи от въздействието на водата върху марсианските минерали, но понякога случайността подхвърля възможност да открием частица от Марс на Земята.

Макар и да не е често, метеорити идват до нас от Червената планета и върху тях могат да се открият намеци за вода.

Един от марсианските метеорити се намира в университета „Пърдю“ в САЩ от около 100 години. Произходът му е неизвестен, но това не е важно. Важното е, че минералът може да бъде изследван обстойно с помощта на най-новите инструменти. Аутопсията показа, че в по-голямата част от метеоритния минерал идингит е открит изотопът аргон-40. Това е подходящо вещество за радиометрично датиране. Аргон-40 се разпада до изотопа аргон-39 в реактор под въздействието на радиация, а количеството на последния може да се използва за определяне на първоначалното количество калий в пробата. Като се знае периодът на полуразпад на калия е възможно да се датира пробата.

Получените данни позволиха да се определи, че минералите в пробата от този марсиански метеорит са били в контакт с вода преди 742 милиона години.

Между другото, само радиометричното датиране не е било достатъчно. Този метеорит, наречен Лафайет (Lafayette) е бил изхъврлен от повърхността на Марс в резултат на колосален удар и е бил подложен на температури, които би трябвало да са повлияли на минералния му състав. След това той е прекарал около 11 милиона години в космоса, пътувайки през Слънчевата система и излагайки се на радиация във вакуум. Това също е повлияло на минералния му състав.

Накрая Лафайет е навлязъл в атмосферата на Земята и се е ударил в нейната повърхност, което също го е засегнало. Всички тези неблагоприятни въздействия трябваше да бъдат отстранени, за да не объркат показанията. Специално създаденият за този случай модел се оказа най-добрият и може да се счита, че в тази работа са взети предвид всички отрицателни влияния върху марсианския минерал.

„Ние датирахме тези минерали в марсианския метеорит Лафайет и установихме, че те са се образували преди 742 милиона години. Смятаме, че по това време на повърхността на Марс не е имало много течна вода. Вместо това смятаме, че водата е идвала от разтопяването на близкия подземен лед, наречен вечна замръзналост, и че разтопяването на вечната замръзналост е било причинено от магматична дейност, която периодично се случва и днес на Марс.“

заключават учените

В допълнение към новите данни за съдържанието на вода на Марс, тази работа е забележителна, защото създава инструменти за подобни анализи на други метеорити и дори проби, събрани от астероиди. Новата техника ще подобри събирането на данни за ранните процеси в Слънчевата система. Това е нашият космически дом и не е лоша идея да си знаем повече за основата, върху която е изграден.