Мисията „Хера“ ще разкрие какво е чувството да вървиш върху астероид

Екипът на мисията „Хера“ на Европейската космическа агенция (ЕКА) зърна скалистата повърхност на Dimorphos, луна, обикаляща около масивния астероид Didymos.

Изображенията, върнати от мисията DART на НАСА, която успешно повлия на Dimorphos и промени орбитата си, предоставиха ценна информация за предстоящите кацания на спътниците CubeSat на „Хера“, според прессъобщение.

„Камъните, покриващи повърхността на Dimorphos, са много по-големи, отколкото може да изглеждат“, разкри Наоми Мърдок, планетарен учен в ISAE-Supaero, Франция.

Някои от тези скали достигат размери колкото къщи, с размери около 5-7 метра в диаметър.

Тези огромни камъни предполагат образуването на луната Dimorphos, а това вероятно включва астероида Didymos, който се върти достатъчно бързо, за да изхвърли материал. Формата на Didymos, наподобяваща въртящ се връх, подкрепя тази теория.

Потъване или реене: Предизвикателства при кацане

Патрик Мишел, главен изследовател на „Хера“ и директор на изследванията в Observatoire de la Côte d’Azur, подчерта значението на свойствата на повърхността на Dimorphos при определяне на поведението на кацащите астронавти.

„Много зависи от това дали материалът му е твърд или мек, което би определило колко високо един астронавт може да отскочи или иначе да потъне“, обясни Мишел.

Правейки сравнения с мисията OSIRIS-REx на НАСА на астероида Бену, Мишел посочи, че твърдата повърхност може да доведе до потъване на астронавтите при удар. При по-твърдо тяло дори само 6 см в секунда движение нагоре може да ги изведе в орбита.

Dimorphos – приблизително с размерите на Голямата пирамида в Гиза (около 160 м) – обикаля около масивния астероид Didymos с размери около 780 метра в диаметър.

Ударът на DART с Dimorphos успешно измести орбитата му и взриви около 1000 тона отломки, достатъчни да напълнят 60 вагона.

Мисията „Хера“ на ЕКА, планирана за октомври 2024 г., има за цел да събере данни отблизо за Dimorphos, включително размера на ударния кратер и минералния състав на астероида.

Проектиране за среда със свръхниска гравитация

„Хера“ ще разположи два малки изкуствени спътника (CubeSat) – Juventas и Milani. Докато първият ще изследва вътрешността на астероида и ще прави измервания на гравитационното поле, Milani ще извършва проучване на минерали със своята хиперспектрална камера.

Скоростта на освобождаване на двойката спътници ще бъде внимателно контролирана, за да им попречи да избягат от слабата гравитация на астероида и да се изгубят в космоса. През 2005 г. спускаемият модул MINERVA от японската мисия Hayabusa беше изгубен, когато беше разгърнат в грешна посока, докато се опитваше да кацне на астероида Itokawa.

Човешките астронавти ще използват шипове и тласкащи устройства, за да се плъзгат по повърхността, подобно на водолаз, който изследва коралов риф.

Наоми предупреди за потенциалните опасности, включително за контакт с остри камъни, които биха могли да закачат скафандрите.

„Вашето тегло ще се измести с около 10-20% в зависимост от това къде се намирате на повърхността, поради приливните сили от астероида-майка Didymos“, обясни тя.

Освен това непрекъснато променящото се въртене на Dimorphos около Didymos ще доведе до непрекъсната промяна на местното небе, което представлява потенциален риск от дезориентация за астронавтите, отбеляза Патрик.

Juventas и Milani ще се впуснат в основната си мисия за маневриране около Dimorphos с помощта на тласкачи със студен газ, преди да кацнат на повърхността на астероида. Тези CubeSats спътници са оборудвани с инструменти за събиране на данни независимо от тяхната ориентация при кацане, предоставяйки представа за слабото гравитационно поле на Dimorphos.

Докато мисията „Хера“ насочва погледа си към Didymos и Dimorphos, учените с нетърпение очакват резултати чрез междусателитните връзки – изкусителен преглед на това, на което човешките изследователи могат да се натъкнат по време на своите начинания в скалистия пейзаж на космоса.