Надзорният орган по безопасност на НАСА: Време е за преосмисляне на кацането на Луната

Последният доклад на Консултативния панел по аерокосмическа безопасност на НАСА (ASAP) повдига сериозни въпроси относно целите на мисията Артемида III (Artemis III).

Мисията Артемида III има за цел да приземи астронавти близо до южния полюс на Луната, разчитайки на системата за пилотирано кацане (HLS), базирана на кораба Starship на SpaceX – превозно средство, което все още не е достигнало орбита, да не говорим за навлизане в близост до Луната. Това е изключително амбициозно начинание, което докладът на ASAP официално класифицира като „високорисково“.

Основният проблем се корени в огромния брой нови елементи и „първи опити“, свързани с тази мисия. Тя ще бъде първата, която зависи от HLS на SpaceX; първата, изискваща множество презареждания с гориво в космоса (докладът изчислява около 15 такива операции); първата, при която екипаж ще използва HLS, и т.н.

Основната цел на ASAP е да идентифицира рисковете и начините за тяхното смекчаване. Експертите предлагат като решение намаляване на интензивността на задачите в рамките на една мисия и разглеждане на по-постепенен подход, подобен на този в програмата „Аполо“.

За сравнение, първият екипаж на „Аполо“ беше изстрелян в орбита с „Аполо 7“, последван от мисия около Луната с „Аполо 8“. „Аполо 9“ тества лунния модул в земна орбита, а „Аполо 10“ извърши практически всичко, освен самото кацане. Първото кацане на Луната се случи едва с „Аполо 11“. Всяка следваща мисия се основаваше на успеха на предходната.

От техническа гледна точка този подход е логичен. Въпреки това, на други места в доклада са представени данни, които подчертават предизвикателствата пред НАСА, включително ресурсните ограничения. Агенцията не разполага с човешките ресурси от ерата на „Аполо“, когато персоналът е надхвърлял 35 000 служители на пълно работно време. Днес тази цифра спада бързо – според доклада тя се доближава до 15 000 през 2025 г.

Агенцията също така разполага с бюджет, който не може да се мери с този по време на мисиите до Луната през миналия век. Поради това желанието да се вмъкнат колкото се може повече цели в по-малък брой мисии е разбираемо, дори ако докладът счита това за „висок риск“ при Артемида III.

„Следователно ребалансирането на целите е от съществено значение за безопасното постигане на националната цел – завръщането на Съединените щати на Луната“, се посочва в документа.

Обширният доклад обхваща и други критични теми, включително фиаското със „Старлайнър“ (Starliner), застаряващата Международна космическа станция (МКС) и остарелите скафандри, с които НАСА очаква астронавтите да работят извън станцията.

Посочването на предизвикателствата пред мисията Артемида III вероятно ще засили призивите към агенцията да преразгледа приоритетите си. Макар и да съществува политическо желание за завръщане на астронавтите на Луната в рамките на мандата на текущата американска администрация, докладът ясно подчертава техническите и ресурсните реалности, които трябва да бъдат взети под внимание. По-разумно би било преосмисляне на целите, отколкото опит за струпване на твърде много задачи в една-единствена мисия.