Най-новият телескоп на Земята започна да изучава Вселената – публикувани са първите му впечатляващи снимки

Камерата LSST (Legacy Survey of Space and Time), инсталирана в най-новата обсерватория Вера К. Рубин улови светлината на милиони далечни небесни тела в безпрецедентен мащаб само за 10 часа наблюдения. Учените публикуваха първите изображения, направени от най-новия инструмент, който носи името на американската астрономка, открила през 1978 година доказателства за съществуването на тъмна материя.

Първите няколко часа наблюдения са разкрили 2104 неизвестни досега астероида, включително седем близки до Земята, които за щастие не представляват заплаха за нашата планета.

Очаква се обсерваторията да открие милиони космически обекти през следващите две години, което я превръща в най-ефективния инструмент за откриване на комети и астероиди, пътуващи през Слънчевата система. Екипът публикува мозайка на мъглявините Trifid и Lagoon. Изображението се състои от 678 отделни снимки, направени в продължение на седем часа, които улавят невиждани досега детайли на разстояние 9000 светлинни години от Земята.

Обсерваторията е разположена на върха на планината Cerro Pachón в чилийските Анди. Районът е изключително тъмен през нощта, което го прави идеален за наблюдение на звездите. За да се предотврати нежелано затъмнение, при пътуване до обсерваторията е забранено използването на фарове с дълги светлини.

Телескопът на обсерваторията използва уникална конструкция от три огледала с диаметри съответно 8,4, 3,3 и 5,7 метра, които насочват изображенията на нощното небе към сензорите на 3200-мегапикселовата камера LSST с размери 3 × 1,65 метра и тегло около 2800 килограма. Концепцията за LSST е предложена за първи път през 2003 година През 2007 година проектът получава финансиране от Чарлз Симони и Бил Гейтс. През 2010 година Националната научна фондация на САЩ (NSF) и Министерството на енергетиката на САЩ (DOE) осигуряват допълнително финансиране.

Широкото зрително поле на телескопа му позволява да заснема взаимодействащи си галактики, както и панорамни изгледи на милиони галактики, което придава на изображенията кинематографичен ефект. В рамките на една експозиция камерата може да заснеме област от небето, която е около 40 пъти по-голяма от размера на пълната Луна.

През следващото десетилетие обсерваторията ще изследва небето на южното полукълбо на всеки три до четири дни. Очаква се проектът да открие около 20 милиарда неизвестни досега галактики, да открие повече от 90 000 нови близки до Земята астероиди и да помогне да се отговори на въпросите за тъмната материя, като генерира до 500 петабайта безценни астрономически данни.

Учените се надяват, че през първата година от работата си новият телескоп ще може да потвърди или отрече съществуването на деветата планета в Слънчевата система. Според астрономите тя може да се намира далеч отвъд орбитата на Нептун и да прави едно завъртане около Слънцето за 10 000-20 000 години.