Вселената се разширява все по-бързо и учените не могат да обяснят какво кара звездите и галактиките, които не са свързани с гравитация, да се отдалечават една от друга, но по-лошото е, че размерът на ускорението не е постоянен: малко след Големия взрив обектите са се отдалечавали с една скорост, а сега – с друга. Това подсказва, че физиката може да е била различна в различни моменти от развитието на Вселената, което прави ситуацията още по-объркана.
Учените се надяваха, че поредицата от наблюдения на звезди с помощта на телескопа „Хъбъл“ съдържа грешки, които биха могли да премахнат т.нар. напрежение на Хъбъл от уравненията за оценка на скоростта на разширяване на Вселената. Това напрежение възниква от несъответствието между измерванията на скоростта на разширяване, основани на данни за реликтовото излъчване и оценките на разстоянията до звездите-маяци (цефеиди, свръхнови, червени гиганти и други). Реликтовото излъчване и моделът на LambdaCDM, основан на неговите характеристики дават стойност 66,93 ± 0,62 (km/s)/Mpc, докато данните за звездите дават стойност 73,24 ± 1,74 (km/s)/Mpc.
Разликата от около 8% предполага, че има нещо, което не знаем за ранната Вселена.
С появата на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ се появиха и надежди, че този инструмент ще опровергае или докаже валидността на напрежението на „Хъбъл“. Всъщност засега той едновременно опровергава и доказва, че разликата в скоростта на разширяване на Вселената е налице. Благодарение на високата чувствителност на „Джеймс Уеб“ учените подобряват калибрирането на стълбицата на разстоянията от цефеидите до свръхновите. Новата работа има за цел да прецизира грешките в по-ранните оценки на разстоянията до звездите, направени от Хъбъл.
Общо с помощта на „Джеймс Уеб“ учените изследват 1000 цефеиди в пет галактики на разстояние 130 милиона светлинни години. Подобни данни бяха събрани и от „Хъбъл“. Наблюденията на „Джеймс Уеб“ обаче бяха по-точни, тъй като позволиха да се елиминират такива грешки като влиянието на междузвездния прах върху яркостта на цефеидите, както и да се изключи ефектът от смесването на светлината на звездите, което затрудняваше определянето на истинската им светимост и съответно разстоянието до обектите.
С вероятност от 8 сигма беше доказано, че неидентифицираното струпване на фотометрията на цефеидите не може да бъде обяснение за напрежението на „Хъбъл“. С други думи, напрежението на „Хъбъл„ не е грешка и остава необяснени. Наблюденията на „Хъбъл“ и „Уеб“ продължават да потвърждават значителната разлика между скоростта на разширяване на Вселената в ранните етапи на нейното съществуване и по време на нейната зрялост.
„Едно от възможните обяснения за напрежението на Хъбъл би могло да бъде липсата на нещо в нашето разбиране за ранната Вселена, като например нов компонент на материята (ранна тъмна енергия), който е дал неочакван тласък на Вселената след Големия взрив. Съществуват и други идеи, като например необичайни свойства на тъмната материя, екзотични частици, промени в масата на електроните или първични магнитни полета, които биха могли да изиграят роля.“
казва космологът от JHU Марк Камионковски
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
