Нова ракета може да съкрати продължителността на пътуването до Марс наполовина и да достигне Плутон за 4 години

Британският стартъп Pulsar Fusion представи амбициозната си концепция за ракета със задвижване чрез термоядрен синтез Sunbird, предназначена за драстично съкращаване на времето за космически пътувания. Разработван тайно през последното десетилетие, проектът има за цел да съкрати пътуването до Марс наполовина и да достигне Плутон само за четири години. Тъй като наземните изпитания са планирани за тази година, а демонстрацията в орбита – за 2027 година.

Sunbird може да отбележи смел скок напред в технологиите за задвижване от следващо поколение.

За разлика от конвенционалните химически ракети, Sunbird разчита на ядрен синтез (процес, който имитира производството на енергия в ядрото на звездите) за задвижване на космическите кораби. Вместо да работят самостоятелно, тези задвижвани от термоядрен синтез апарати са проектирани да се прикрепят към по-големи космически кораби, като ефективно теглят полезен товар на огромни междупланетни разстояния.

Задвижването с термоядрен синтез се основава на предишното сътрудничество на Pulsar Fusion с големи академични институции. През 2023 година компанията си партнира с университетите в Саутхемптън и Кеймбридж по проекти, финансирани от Космическата агенция на Обединеното кралство, които изследват интегрирани системи за ядрен синтез за електрическо задвижване.

„Неотдавна пуснахме в експлоатация не една, а две от най-големите камери за изпитване на космически двигатели във Великобритания, ако не и в цяла Европа. Pulsar вече е международен център за изпитване на космически двигатели и имаме амбициозни планове за бързо разширяване.“

заяви главният изпълнителен директор Ричард Динан

По-широката визия на компанията включва разгръщане на флотилия от силно екранирани космически кораби, разположени в орбита, които да подпомагат мисиите на международни партньори, като потенциално ще позволят рутинни пътувания между Земята, Марс и други места.

Ядреният синтез предлага трансформиращ потенциал в сравнение с традиционните източници на енергия, като например ядреното делене или изкопаемите горива. Докато деленето разделя тежки радиоактивни елементи като урана на по-леки, термоядреният синтез комбинира леки елементи (обикновено водород) при екстремни температури и налягания. Резултатът е процес, при който се генерира четири пъти повече енергия от деленето и милиони пъти повече от изкопаемите горива, като при това не се образуват опасни радиоактивни отпадъци.

Разгръщането на термоядреното задвижване не само ще разшири обхвата на човечеството в дълбокия космос, но може да донесе и широкообхватни ползи.