Новото откритие, което поставя под въпрос съществуването на „деветата планета“

С откриването на нов обект отвъд орбитата на Плутон астрономите може би сложиха край на дългогодишния лов за т.нар. „девета планета“. Небесното тяло, наречено 2017 OF201, е с диаметър около 700 километра и се движи по изключително издължена орбита, която го отвежда на разстояние до 1600 астрономически единици (а.е.) от Слънцето – повече от 1600 пъти разстоянието между Земята и Слънцето. Орбиталният период на този обект е цели 25 000 години, а учените могат да го засекат само в около 1% от времето, докато е в близост до вътрешната част на Слънчевата система. Всичко това показва колко малко знаем за покрайнините на нашата система – и колко погрешни може да са били някои от досегашните предположения.

Откритието е направено чрез повторен анализ на архивни изображения от проектите Dark Energy Camera Legacy Survey (DECaLS) и Canada-France-Hawaii Telescope (CFHT). Астрономите са успели да открият общо 20 изображения на 2017 OF201, заснети между 2011 и 2018 година. Сравнявайки тези наблюдения, изследователите успяват да определят с висока точност орбитата на обекта и да потвърдят неговата изключителна ексцентричност.

Астрофизикът Сихао Ченг от Института за напреднали изследвания в Принстън подчертава значението на откритието: „Разстоянието до апогея е 1600 а.е., а до перихелия – 44,5 а.е., което е почти идентично с орбитата на Плутон. Това е аномалия, която ни казва, че има още много неизследвани тайни в покрайнините на Слънчевата система.“

Какво е особено важно тук? Още откакто Плутон бе прекласифициран като планета джудже през 2006 година, астрономите започнаха да търсят възможни масивни тела, които биха могли да обяснят странното групиране на орбитите на други далечни обекти. Така се роди хипотезата за „деветата планета“ – огромно тяло, което гравитационно влияе на тези обекти. Но откритията около 2017 OF201 объркват тази теория. Вместо да е в орбитална хармония с други далечни планети джуджета, този обект се движи по своя напълно самостоятелен път. Именно тази изолираност поставя под съмнение цялата идея за хипотетичната девета планета.

Моделирането показва, че ако действително е имало такава гигантска планета в покрайнините на системата, тя би изхвърлила 2017 OF201 извън гравитационното влияние на Слънцето преди милиони години. Но обектът все още е тук – и това е сериозен аргумент срещу съществуването на мистериозната девета планета.

Това не означава, че покрайнините на Слънчевата система са празни. Напротив – 2017 OF201 е може би само един от много подобни обекти, които се движат по изключително продълговати орбити и могат да бъдат засечени само за кратки периоди, когато се доближат до Слънцето. Техният произход остава мистерия: възможно е да са били избутани в тези орбити от сблъсъци с по-масивни тела или дори от влиянието на други звезди в миналото на Слънчевата система.

Астрономическото откритие на 2017 OF201 напомня, че космосът не е завършена карта, а живо поле на нови възможности и изненади. Това, което някога изглеждаше като здрава теория – наличието на девета планета – сега изглежда все по-неубедително пред лицето на новите данни. И ако някъде там на ръба на Слънчевата система дебне нещо наистина голямо, то ще трябва да изчака нова вълна от по-точни наблюдения и още по-решителни търсения.