Ново изображение с висока резолюция разкрива плазмените нишки на Слънцето

В ново изследване от 1 април 2020 г. е публикувано изображение на Слънцето с най-високата разделителна способност до момента. Благодарение на него, изследователите успяха да отграничат незабележимите досега нишки от изгаряща плазма, „вплетени” в слънчевата атмосфера.

Магнитното поле на Слънцето причинява непрекъснато излъчване на заредени частици от повърхността му. Тези заредени слънчеви частици достигат до Земята под формата на слънчев вятър. Нашата планета има най-силното магнитно поле от всички скални планети в Слънчевата система, което ни пази от тези заредени частици. В комбинация с магнитното поле на Земята, слънчевите заредени частици (радиация) са причина за красивите сияния на Северния и Южния полюс.

Освен с „атаките“ на тези заредени частици върху Земята, нашето магнитно поле  трябва да справи и със спорадичните слънчеви изригвания, причинени от мощни слънчеви бури. Въпреки, че подробно сме изучили ефектите на слънчевите явления върху Земята, истинската природа на тази загадъчна топка от газ и плазма остава мистерия.

Деликатните черти на Слънцето

Нови изображения доближават учените до по-доброто разбиране на Слънцето, като разкриват за първи път изключително фините детайли на магнитното поле на нашата звезда. Толкова подробни изображения на Слънцето не бяха възможни досега.

Новите изображения в близък план са направени от Коронарния датчик с висока разделителна способност (High Resolution Coronal Imager, съкратено Hi-C) на NASA. Те показват невижданите досега снопове от фини линии на магнитното поле, „вплетени” в атмосферата на Слънцето. Тези линии, които проследяват самото магнитно поле на звездата, са видими благодарение на плазмените частици с температура от милион градуса, прихванати от магнитното поле. Линиите са на разстояние само около 500 километра една от друга – горе-долу колкото разстоянието София-Варна.

Заснемайки тези невидими досега нишки, изследователите са принудени да преразгледат какви други детайли могат да се крият в атмосферата на Слънцето.

Hi-C не е на борда на космически кораб – той е пренесен на височина с ракета в субборбитален полет. Веднъж издигнат във височина, телескопът е способен да увеличи мащаба на слънчеви детайли с дължина едва 70 километра или 0,01% от радиуса на цялото Слънце. Това превръща новите снимки на атмосферата на Слънцето в кадрите с най-висока разделителна способност, заснемани някога.

Превключване към HD

„Досега астрономите, които изучават Слънцето, разглеждаха най-близката ни звезда от гледна точка на стандартната ѝ дефиниция. Изключителното качество на данните от Hi-C, обаче ни позволява да изследваме малка част от Слънцето в свръхвисока резолюция за първи път“, заяви в съобщение до пресата Робърт Уолш, ръководител на екипа на Hi-C и астрофизик от Университета в Централен Ланкашир във Великобритания.

„Представете си го така – ако гледате футболен мач по телевизията със стандартна разделителна способност, футболното игрище изглежда зелено и равномерно. Ако гледате същата игра в ултрависока резолюция, отделните стръкчета трева биха могли да се забележат. Толкова детайлни са кадрите, които получихме от Hi-C. Чрез тях забелязваме съставните части, които изграждат атмосферата на звездата“, допълва Уолш.

След като видяхме тези деликатни нишки, следващата стъпка е да ги изучим. Изследователите все още не са сигурни какво генерира тези фини линии на магнитното поле. Освен това не се знае как те влияят върху явления като слънчевия вятър и коронарните изхвърляния.

Новото изследване е публикувано на 1 април в The Astrophysical Journal.