От „Аполо“ до „Артемис“ и обратно

Скоро НАСА ще празнува годишнина – преди 50 години астронавтите, посетили Луната, се завръщат на Земята и оставят своя отпечатък в историята. В продължение на три декемврийски дни през 1972 г. членовете на екипажа на „Аполо 17“ изследват топлината на лунната почва в долината Таурус Литроу. Джийн Сърнан и Харисън „Джак“ Шмит изминават над 30 километра и събират 100 кг камъни и скали за изследвания.

На 14 декември Сърнан изнася кратка реч, която се излъчва директно на Земята. „Ще се върнем с мир и надежда за цялото човечество“, обещава той.

След това Сърнан затваря люка на космическия кораб, наглася контролите, натиска жълтия бутон, за да запали двигателя и изрича последните думи, които човек би изрекъл на Луната през XX век: „Добре, Джак, да се махаме оттук, по дяволите“.

Модулът Challenger се издига в лунната орбита и поема към Земята. Когато „Аполо 17“ тръгва към дома, астронавтите провеждат пресконференция, оставайки с впечатлението, че това не е световен успех.

„Очевидно нямаме място в днешните новини, защото нито една телевизия не намери ефирно време за нас“, припомня Сърнан.

И така човечеството обърна гръб на последните луноходци преди още да се завърнали на родната си планета.

Светът е бил впечатлен от „Аполо 11“ три години по-рано. Но поредицата от по-нататъшни мисии до Луната доскучава на хората и не събужда никакъв интерес у тях. „Аполо 18, 19 и 20“ се отменят и става ясно, че „Аполо 17“ е последното пътешествие до Луната. Всъщност американците сякаш не забелязват това докато не идва моментът на изстрелване. На 7 декември 1972 г. „Си Би Ес“ прекъсва серийната драма „Медицински център“, за да излъчи изстрелването на „Аполо 17“. Телевизията е залята от оплаквания, че любимият телевизионен сериал на зрителите е прекъснат. А седем дни по-късно „Ен Би Си“ не показва последните лунни стъпки на Сърнан, а излъчва повторение на шоуто на Джони Карсън.

Цялата програма „Аполо“ завършва унизително за всички участници в нея. Сърнан, който почина през 2017 г., е огорчен от липсата на интерес в лицето на обществеността и всъщност изразява разочарованието си, че е той е последният човек стъпил на Луната:

„Това е много съмнителна чест“, заявява той пред Observer през 2002 г. „Разбрахме колко много не сме направили“.

Цялата тази предистория е важна, за да отчетем колко е иронично, че годишнината от кацането на „Аполо 17“ съвпада с пилотната мисия, която има за цел да върне отново хората на Луната. Дори и това да се случва половин век по-късно. Най-мощната и сложна ракета на НАСА, „Артемис 1“, бе изстреляна заедно с модула „Орион“. „Артемис“ пое на 25-дневно пътешествие до Луната без екипаж, а само с три манекена и плюшена играчка. Планът е тя да се завърне на 11 декември – това е точната дата, на която 50 години по-рано каца екипажът от „Аполо 17“ на Таурус Литроу.

Ако всички тестове преминат успешно, ще има втора мисия, наречена „Артемис 2“. Тя вече ще има екипаж в модула „Орион“ и ще поеме към Луната през 2024 г. Планирана е и „Артемис 3“, чийто екипаж ще кацне на през 2025 г. Според този график, хората ще се върнат на Луната след дълга пауза от 53 години.

След това ще бъдат стартирани и допълнителни мисии за създаване на т.нар. Lunar Gateway – космическа станция с екипаж, която ще обикаля около Луната за постоянни научни изследвания в реално време. Все повече ще се работи и върху това да се изпращат хора до Марс от Луната. Освен това, НАСА е в сътрудничество с космически агенции в Европа, Япония и Канада и заедно ще разработят множество роботизирани полети. Целта на тези мисии ще е да изследват Луната за вода, минерали и други неща.

Lunar Polar Exploration Mission е мисия на космически кораб-робот, който е проектиран съвместно от космически агенции в Япония и Индия. Той ще спусне лунен роувър, който ще изследва южната част на Луната в рамките на една година. Освен това, Русия планира завръщане на Луната след пауза от 46 години със своята мисия Luna 25. Тя ще изследва състава на лунната почва.

Изведнъж всички тръгват към Луната. Но всичко това поражда много въпроси и още повече противоречия.

Британският кралски астроном Мартин Рийс и американският астроном Доналд Голдсмит вярват, че трябва да разчитаме на роботизирани лунни модули и да избягаме максимално от човешкото участие. Един от аргументите им е, че цената на мисията около „Аремис 1“ е приблизително 2 милиарда долара и ако имаше човешко участие, разходите щяха да бъдат повече.

„Астронавтите се нуждаят от много повече поддръжка от роботите – те имат нужда от въздух, вода, храна и защита от радиация“, посочват те в книгата си „Краят на астронавтите: защо роботите са бъдещето за проучванията“.

Други смятат, че средства са оправдани и наследството от мисиите на „Аполо“ е огромно.

„Сърнан и Шмит изминаха 30 километра по лунната повърхност, а роботите роувъри, изпратени на Марс, изминават същото разстояние в продължение на години“, казва планетарният учен професор Иън Крофорд от колежа „Бъркбек“ в Лондон.

Тепърва предстои да разберем дали изобщо ще има още човешки стъпки по лунната повърхност през този век. Ще оставим ли своя отпечатък по лунните долини и равнини или „Аполо“ ще е последното доказателство, че човешки крак е стъпвал на Луната.