Същите сили, които предизвикват ослепителните светлини над полюсите на Юпитер, отделят голямо количество топлина.
В продължение на 50 години изследователите се опитват да намерят обяснение на една от най-големите мистерии около газовия гигант Юпитер – защо горният слой на атмосферата му е толкова горещ? След анализ на интензитета на слънчевата светлина, която получава Юпитер, се оказва, че най-външните му слоеве трябва да имат темепература от -73 градуса по Целзий. Вместо това те „кипят“ при чудовищните 426 градуса по Целзий.
Една от хипотезите за това явление гласи, че Юпитер генерира топлина отвътре навън – вследствие на бурите в по-ниските слоеве на атмосферата му. Според друга хипотеза процеси във вътрешността на Юпитер оказват гравитационни влияния, които водят до загряване на атмосферата на планетата.
426 градуса по Целзий
Основен „заподозрян“ за феномена обаче остават сиянията на Юпитер. Те се образуват, когато магнитното поле на планетата улавя заредени слънчеви частици и ги насочва към полюсите. Когато тези частици се сблъскват с атмосферните молекули, те ги карат да отделят огромно количество светлина и енергия.
Докато по принцип това може да загрее цялата планета, атмосферните модели прогнозират, че силните ветрове на планетата улавят топлината на полюсите и предотвратяват разпространението й до по-вътрешните атмосферни слоеве.
Изследване в Nature от 4 август 2021 г. предполага, че в досегашните теории липсва нещо. Международен екип от изследователи използва обсерваторията Keck в Хавай, за да измери инфрачервените емисии от водородни молекули в атмосферата на Юпитер. По този начин те създават температурна карта на планетата с висока разделителна способност.
Чист късмет
Анализът на данните разкрива, че полярните региони директно под полярните сияния са с около 400 градуса по Целзии по-горещи от екваториалните региони – ясно доказателство за способността на полярните сияния да загряват полюсите.
Екипът твърди, топлинните вълни, възникнали вследствие на това загряване, пътуват от полюсите към екватора. Изследователите отбелязват, че топлинните вълни възникват в момент, когато слънчевият вятър е относително силен.
„Чист късмет беше, че уловихме това събитие“, споделя Джеймс О’Донохю, планетарен изследовател от института JAXA и водещ автор на изследването. „Ако бяхме наблюдавали Юпитер в друга нощ, когато слънчевият вятър не е толкова интензивен, щяхме да го пропуснем!“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
