Преди 60 години съветската сонда „Луна-9“ кацна меко на Луната – сега учените искат да открият точното място на кацането

На 3 февруари 1966 гoдина съветската автоматична междупланетна станция „Луна-9“ извърши първото в историята меко кацане на повърхността на Луната и предаде на Земята първите в света снимки на лунния пейзаж. Изстреляна на 31 януари 1966 година, станцията е крайъгълен камък в космическата надпревара между СССР и Съединените щати. Преди това няколко съветски апарата се разбиват при опити за кацане, но „Луна-9“ е постига успех.

Преди това кацане учените се съмняват в свойствата на лунната повърхност, опасявайки се, че тя е като подвижен пясък, който ще погълне всеки спускаем апарат. Мекото кацане на „Луна-9“ на повърхността на спътника доказва, че лунната почва е достатъчно твърда за кацане. Без съмнение това проправи пътя за всички следващи мисии до Луната, включително мисиите „Аполо“ на САЩ.

Конструкцията на „Луна-9“ е оригинална и надеждна: апаратът за кацане представлява сфера с диаметър около 60 сантиметра, защитена с надуваеми амортисьори, наподобяващи балон. След отделянето си от главния блок то отскачаше няколко пъти и се търкаляше по повърхността, докато спре. След това се отвориха четири капака и се изтегли панорамна камера, която направи серия от снимки на лунния почвен слой и хоризонта в района на „Океана на бурите“. Тези изображения станаха първите гледки към повърхността на друго небесно тяло, направени директно на място.

Въпреки ясното историческо значение на мисията, точното място на кацане на „Луна 9“ дълго време остава неизвестно поради навигационни грешки в онези години. Самият спускаем апарат е бил твърде малък, за да бъде лесно открит дори от орбитални камери с висока разделителна способност като LROC на спътника Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА. Най-острите „очи“ на НАСА в орбитата на Луната не могат да различат обекти, по-малки от 1 квадратен метър. Това обаче не пречи на ентусиастите да продължат да търсят „Луна 9“, включително да анализират пиксел по пиксел изображенията от LROC в района на предполагаемото място на спускане.

По-рано тази година, 60 години след кацането, два независими изследователски екипа обявиха, че е възможно да открият мястото на спускане на станцията, като анализираха орбитални снимки и сравниха панорами, направени от камерата на „Луна 9“, с актуални данни за топографията на Луната в този район. Единият екип привлече ентусиасти за намиране на характерен хоризонт, а другият приложи алгоритми за машинно обучение.

Въпреки че предложените координати се различават и експертите отбелязват необходимостта от потвърждаване на местоположението на „Луна-9“ с по-ясни изображения (например от индийския орбитален апарат „Чандраян-2“, което вече е договорено), извършената работа подчертава нарастващия интерес към опазването на космическото наследство и показва как съвременните технологии помагат за разгадаването на тайните на първите лунни мисии.