Проучване на НАСА откри малко вероятно място за търсене на вода: Ледените луни на Уран

Водата е еликсирът на живота и крайната цел на космическите изследвания е да открият течна вода извън Земята. Ако бъдат открити, тези космически светове ще бъдат най-привлекателните места за търсене на отговори на въпроса дали има живот извън нашата планета.

Ново проучване изследва възможността за наличие на течна вода на едни от най-невероятните места в нашата Слънчева система – големите луни на ледения гигант Уран.

Това проучване, ръководено от НАСА, използва данни от близките прелитания на „Вояджър 2“ над Уран през 80-те години на миналия век, както и компютърно моделиране, за да търси признаци за наличие на вода на ледените луни.

Големите луни на Уран

От 27-те луни на четири може да има океани на дълбочина няколко километра (в слой между ядрата и ледената им кора). В това проучване екипът изследва вътрешната структура и състав на всички големи луни на Уран – Ариел, Умбриел, Титания, Оберон и Миранда.

Титания, която е с диаметър почти 1580 километра привлича вниманието на астрономите най-вече през последните години. Поради огромните си размери се очаква, че луната ще може да запази вътрешната си топлина, което предполага, че течната вода няма да замръзне.

„Когато става въпрос за малки тела – планети джуджета и луни, планетарните учени вече са открили доказателства за наличие на океани на няколко малко вероятни места, включително планетите джуджета Церера и Плутон, както и луната на Сатурн – Мимас.“

каза Джули Кастийо-Рогес от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Южна Калифорния и водещ автор на изследването в официално съобщение

„Така че има механизми, които не разбираме напълно. Тази статия изследва какви биха могли да бъдат те и как се отнасят към многото тела в Слънчевата система, които биха могли да са богати на вода, но да имат ограничена вътрешна топлина.“

добави тя

Какво се крие под тях?

За да проучи това, екипът изгради компютърни модели, използвайки данни от космическите апарати на НАСА „Галилео“, „Касини“, „Доун“ и „Нови хоризонти“ (всеки от които има заслуга за откриването на океански светове). Екипът специално използва информация за химията и геологията на Енцелад (луната на Сатурн), както и на Харон и Церера (луните на Плутон). Тези луни бяха избрани, тъй като са със същите размери като на тези на Уран.

Моделът разкри няколко параметъра, които биха могли да показват наличието на течна вода под ледената кора. Един от тях е пропускливостта на лунната повърхност, която би могла да означава изолационно свойство на луната, разкриващо вътрешната топлина, необходима за съществуването на течна вода.

Те изследваха и допълнителни потенциални източници на топлина в скалистите мантии на луните. Според авторите само вътрешната топлина би била недостатъчна за поддържане на подповърхностния океан на Луната.

Моделирането разкрива висока концентрация на хлориди и амоняк под повърхността. Амонякът има свойства против замръзване, макар че то предполага и наличието на сол, която би могла да предотврати замръзването на водата на ледените луни.

Въпреки това екипът твърди, че има много въпроси без отговор за големите луни на Уран.

Новото изследване може да помогне за разработването на специфични научни инструменти за по-добро разбиране на химията, която се случва под повърхността на луните на Уран за бъдещи мисии.

Изследването е публикувано в Journal of Geophysical Research.