Първите стъпки към непознатото: Изследване на обратната страна на Луната

През месец май 2024 г. Китай направи още една стъпка в изследването на Луната с успешното изпълнение на космическата мисия Chang’e-6. За първи път в историята на науката тази автоматична станция достави на Земята фрагменти от грунта, взети от обратната страна на Луната – област, която досега учените са изучавали само от разстояние. Само след 53 дни, на 25-ти юни, мисията приключи с успешното кацане на капсула с лунна почва във Вътрешна Монголия, Китай. Китайските учени веднага започнаха да анализират редките лунни материали и наскоро споделиха резултатите от анализа. Какво крие мистериозната обратна страна на Луната? Какви тайни могат да разкрият доставените проби?

Съставът на грунта на обратната страна на Луната

Анализите на грунта, доставен от мисията Chang’e-6, разкриват, че грунтът на обратната страна на Луната е много по-различен от този, който учените са виждали досега.

Китайските изследователи установиха, че събраният грунт е с ниска плътност, а структурата му е доста рохкава и пореста. Това подсказва, че повърхността на Луната от тази страна е била подложена на множество удари от Космоса. Най-вероятно грунтът от обратната страна на земния спътник е станал ронлив в резултат на метеоритни удари. Интересно е, че размерът на частиците на лунния грунт се оказа хетерогенен, което предполага, че материалите имат различни източници.

Химическият състав на лунния грунт също се оказа неочакван. Учените откриха базалт, брекча, циментит и стъкловидни материали. Заслужава да се отбележи, че базалтът, образуван от вулканичната магма, съставлява до 40% от общия обем на пробите. В допълнение към това са открити минерали като пироксен, плагиоклаз и илменит. Засега всичко това не ни говори нищо, но откритието определено ще помогне на изследователите да разберат по-добре геоложките процеси, протекли на Луната преди милиарди години.

Каква е разликата между видимата и невидимата страна на Луната

В крайна сметка се оказва, че грунтът на обратната страна на Луната значително се различава от материала, който покрива видимата страна на спътника. През 2020 г., по време на космическата мисия Chang’e-5, китайските учени събраха проби от почвата от видимата страна. Разбира се, изследователите също така проучиха събраните проби и научиха много интересни неща. Така например в пробите отпреди четири години имаше много по-малко плагиоклаз и по-малко оливин. Това показва, че на обратната страна на Луната преобладават небазалтови материали, което добавя нови подробности към разбирането за формирането и еволюцията на земния спътник.

Кога ще се осъществи мисията Chang’e-7?

Китай определено няма да спре до вече постигнатото. Според многобройни данни, китайските учени ще осъществят мисията Chang’e-7 още през 2026 г. Тази автоматична междупланетна станция ще се отправи към южния полюс на Луната заедно с лунохода „Рашид-2“, който се разработва в момента от Обединените арабски емирства.

Основната цел на Chang’e-7 ще бъде да проучи повърхността на южния полюс на Луната и ресурсите върху него. Освен модула за кацане и лунохода, мисията ще включва орбитален модул и уникална летяща минисонда. Последната ще изследва засенчените области на лунните кратери, където може да има вода под формата на лед. Сондата за първи път ще анализира изотопите на водата и други елементи, което може да даде на учените ключови сведения за това какво крият тъмните кътчета на Луната.

Освен всичко изброено дотук, орбиталният апарат Chang’e-7 ще бъде оборудван с редица научни инструменти, включително мощни камери, радари, инфрачервени и гама-спектрометри. Модулът за кацане и луноходът ще носят със себе си сеизмометър, магнитометър и други инструменти, за да изследват обстойно лунната повърхност. Тези уреди например ще помогнат на учените да изследват лунните трусове. Тези изследвания ще помогнат да се подготви почвата за бъдещи пилотирани мисии и създаването на обитаема база на Луната.

Мисията Chang’e-7 е само част от амбициозната програма на Китай за изследване на Луната. Изследването на южния полюс, събирането на данни за ресурсите и уникалните научни експерименти ще ни доближат до това един ден земният спътник да се превърне в постоянна база за човечеството.