Роботите не са достатъчни – за изследването на Марс ще са необходими и хора, смятат учените

Националната академия на науките, инженерството и медицината на САЩ (NASEM) публикува фундаментален доклад, озаглавен „A Science Strategy for the Human Exploration of Mars“ (Научна стратегия за човешкото изследване на Марс), в който за първи път през последните десетилетия ясно се обосновава необходимостта от изпращане на хора на Марс от научна гледна точка. Документът е поръчан от НАСА и служи като отправна точка за разработването на програми за пилотирани мисии до Марс.

В доклада, чието изготвяне e отнело две години, се дава ясна обосновка, че за по-нататъшния напредък в изучаването на Червената планета роботизираните мисии вече не са достатъчни – необходимо е присъствието на живи изследователи, без които пробивът в научното изследване на планетата е невъзможен, поне ако става дума за времеви период в средносрочен план.

Основната научна цел на пилотираните експедиции до Марс е да се търсят следи от минал или настоящ живот, което може да изисква гъвкави решения в реално време, недостъпни за съвременните роботи.

Сред хилядите перспективни научни цели докладът изтъква 11 приоритетни такива. Сред тях са изучаване на биосигнатури в древни седиментни скали, анализ на циклите на водата и въглеродния диоксид, изследване на цялостното въздействие на марсианската среда (радиация, прах, ниска гравитация) върху хората, животните, растенията и микробите (включително геномите и репродуктивните функции на всички тях) и разработване на технологии за използване на местните ресурси.

Авторите предлагат поетапен подход: първото кацане да продължи около 30 дни, след което да се премине към 300-дневни експедиции с предварителна доставка на товари от безпилотни мисии. Препоръчва се всички изследвания на повърхността на планетата да бъдат ограничени в радиус от 100 километра от мястото на кацане в райони с древни потоци лава и активни прахови бури.

В документа се подчертава, че необходимите технологии вече са на ниво, което позволява практическото им прилагане през следващите десетилетия, въпреки че мисиите ще изискват стотици милиарди долари и ще отнемат десетилетия. Специално внимание се обръща на биологичната защита: строги протоколи за планетарна безопасност, за да се избегне внасянето на земни микроорганизми в потенциално обитаеми райони и заразяването на самите тях, както и запазването на девствените райони на Марс. В доклада пилотираната мисия се разглежда не само като научен пробив, но и като мощен източник на вдъхновение за обществото и новото поколение учени и инженери.